“Важно е да осветлим дните си и да затъмним нощите. Намирането на равновесие между светлината и тъмнината ни помага да се чувстваме добре”, посочва тя. Това може да звучи странно, но се оказва, че тялото ни има нужда от мрака не по-малко от светлината, за да остане в добра форма.

Една от известните ползи от тъмнината върху човешкия организъм е ролята, която тя играе при подтикването на епифизната жлеза в мозъка ни да освобождава мелатонин - хормон, който улеснява заспиването. Освен това той е мощен антиоксидант, който помага за защитата на телесните клетки, води до елиминиране на щетите върху ДНК, като елиминира свободните радикали и помага за намаляване на ефектите от оксидативния стрес, за да снижи риска от свързани с възрастта заболявания, включително сърдечносъдови и невродегенеративни.
Но това не е всичко, което тъмнината може да направи за нас. Проучване показва, че активирането на мелатониновите рецептори в мозъка може да намали възпалителните маркери, тревожността и дори да облекчи симптомите на депресия.
Проучване, публикувано от Департамента по клетъчна и структурна биология към Центъра за здравни науки на Тексаския университет, пък обяснява как “хроничната злоупотреба със светлина по време на нормалната тъмна фаза може действително да повлияе на здравето и общото благосъстояние”. Поради липса на тъмнина в дългосрочен план тялото ни може да срещне трудности при синтезирането на мелатонина.

Науката вече разкри някои от вредните ефекти на светлинното замърсяване, което има връзка с безсъние, рак на гърдата, инсулт и намалена плодовитост.
Според скорошно проучване то може дори да допринесе за появата на болестта на Алцхаймер. Затова и учените започват да гледат от другата страна на изобилието от изкуствена светлина през нощта: те се интересуват от ползите за здравето от прекарването на времето в естествена тъмнина.

Някои хора дори стигат дотам, че правят лечение с тъмнина на места, напълно лишени от изкуствена светлина.

Психологическите ползи от прекарването на времето на тъмно могат да бъдат огромни.