Липсващи у нас важни лекарства се изнасят за ЕС, САЩ и дори Ирак

Предназначени за българския пазар лекарства за бременни, деца и хора с хронични заболявания, продължават да се изнасят в чужбина, въпреки че в аптеките у нас системно липсват и нуждаещите се отчаяно се опитват да се снабдят с тях, пише Mediapool, като се позовава на данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), предоставени по Закона за достъп до обществена информация. Според експерти в бранша това показва, че действащият механизъм за забрана износа на дефицитни лекарства не работи ефективно, общественият интерес не е защитен и са необходими още действия, за да се гарантира достъпът на българските пациенти до терапия.
В социалните мрежи постоянно текат акции за спешно намиране на опаковки от определени дефицитни лекарства, които липсват в аптеките, а когато въпросът се отнесе до здравните власти, обикновено се оказва, че ги "има по складовете". По-рядко се оказва, че продуктът е с временно преустановени продажби. Липсите в аптеките тласкат все повече хора към лекарствен туризъм в съседни държавни като Турция и Гърция.

Снабдяваме света с липсващи у нас продукти

Лекарства срещу астма и ХОББ, епилепсия, продукти за диабетици и онкоболни, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през изминалата година и самите аптеки изпитват трудности с намирането и зареждането им.
От началото на годината до момента в ИАЛ са подадени данни от 27 търговци на едро за извършен износ на 387 лекарствени продукта. Декларираният износ е за следните държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.

Само един нарушител

Само един търговец е бил хванат в директно нарушение на закона да изнася лекарство, което в момента е фигурирало в забранителния списък. Нарушителят е санкциониран, казаха от ИАЛ, но без да посочват кои са търговецът и медикаментът, обект на износ.
Експерти в бранша коментират, че случаят е изолиран, тъй като няма нужда да изнасяш лекарства от забранителния списък, при положение, че сегашният законов ред е много лесен за заобикаляне.

Едни и същи продукти липсват у нас и се изнасят

След хиляди перипетии и години отлагане, от ноември 2021 г. започна да действа механизъм, който позволява държавата да спира износа на медикаменти, които са в недостатъчни количества за задоволяване на вътрешните потребности. Прието е, че недостиг има тогава, когато количествата от даден лекарствен продукт са по-малко от 65 на сто от необходимите за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, като за база се ползва средномесечното потребление на съответния медикамент за предходните 6 месеца.
Забранителният списък се генерира автоматично и се актуализира всяка седмица въз основа на актуални данни за наличностите, които се поддържат в специално създадена за целта информационна система – СЕСПА. В нея данни подават всички по веригата: производители, дистрибутори и аптеки. Когато наличностите паднат под определената граница, износът се забранява и когато количествата се увеличат над нея, пласирането им извън страната отново става разрешено. Така определени продукти ту влизат, ту излизат от забранителния списък.
Първоначално в забранителния списък попадаха над 300 лекартвени продукта, но след като бяха открити и поправени грешки в методологията на изчисление, броят им падна под 100. В момента 67 продукта са забранени за износ. 
От данните на ИАЛ се вижда, че едни и същи лекарства се изнасят и за тях има постъпили сигнали, че липсват на българския пазар. Също така много от тях в определени периоди са попадали в забранителния за износ списък. Това свидетелства, че дефицитни за българския пазар продукти, които трудно се намират или изобщо липсват в аптечната мрежа, се изнасят при първа възможност законно. За тази практика от няколко месеца сигнализират и фармацевти.

Липсващите лекарства

От години на пазара има системни липси на антикоагуланти или антитромботични средства, които продължават и в момента по данни на ИАЛ. Сред продуктите, за които са постъпвали сигнали за липси в ИАЛ са Clexan, Xarelto и Fraxiparine, като първите два по данни на ИАЛ са били обект на износ. Третият продукт пък е имал смущения в доставките от август месец насам. Това води до постоянни липси на тези продукти в аптеките, а те са жизнено важни при жени с проблемна бременност. В тази група попада и препаратът Pradaxa, който по данни на аптеки също е дефицитен.
При лекарствата за астма сигнали за липси са подавани за Flixotide, Seretide Diskus, AirFluSal Forspiro, Serevent inhaler, като за всички без последния продукт има данни, че са били изнасяни. За Flixotide освен това има информация и за проблеми с доставките до средата на годината. Използваните широко за инхалации на деца Ventolin и Pulmicort също са били сред най-проблемите продукти през годината, като изненадващо те не фигурират нито в списъка с изнасяните, нито в списъка със смущения при доставките. Все пак през годината здравните власти признаха за проблеми в доставките на Ventolin, а за Pulmicort така и не се получи смислено обяснение защо липсва в аптеките. Една от версиите е, че хората се презапасяват с продукта.
Фармацевти алармират за липси и на друг продукт срещу астма при деца и юноши -  Symbicort Turbuhaler, който също фигурира сред изнасяните от страната медикаменти. 
Продуктът Seretide Diskus, използван от пациенти с ХОББ, също е сред изнасяните от страната медикаменти и в същото време аптеки сигнализират за липсите му.
Сигнали за липси в ИАЛ има и за множество лекарства, използвани при комплексното лечение на онкологични заболявания. За препаратите Suprefact Depot, Femara и Votrient има данни, че са били изнасяни. За Docetaxel пък има данни за смущения в доставките през първата половина на годината.
Лекарството за епилепсия Depakine Chrono, което по информация от аптеки е липсващо, е било обект както на износ, така и е имало проблеми с вноса у нас за около месец в периода май-юни. При продуктите, използвани за лечение на епилепсия, дефицити са докладвани и за Seizpat и Trileptal, като за последния също има данни за износ, а първият има проблеми с доставките от август.
Лекарствени продукти за лечение на диабет - Ozempic, Forxiga 10 и Humalog, които също системно липсват в аптеките, са в списъка с изнасяните медикаменти. Въпреки че за Ozempic имаше данни, че се използва извън показанията му като метод за отслабване и това генерира свръхпотребление, е видно, че количества от него се отклоняват и извън страната.
Дефицити са докладвани и на препаратите за лечение на глаукома DuoTrav и Azopt, които също са обект на износ, както и на Brimogen, Luxfen, за които няма данни защо липсват.
Традиционно сред дефицитните продукти попадат и имуносупресори (използват се при различни автоимунни заболявания и др.) - RoActemra, Arava, Erelzi, като и трите медикамента са били изнасяни от страната, а RoActemra е имал и смущение в доставките в периода август-септември тази година.
Лекарственият продукт, използвани при възпалителни заболявания на дебелото черво -Salofalk също е сред изнасяните от България.
Засегнати от износа са и лекарства за редки заболявания като Sandostatin, който се ползва от пациенти с акромегалия.
Това са само малка част от системно липсващите на пазара лекарства, като прави впечатление, че по-голямата част от проблемните медикаменти са обект на износ и по-малка имат временно преустановени продажби по различни причини: недостатъчно производство, забавяне на планирани доставки, оптимизация в портфолиото, промяна в опаковките и др. 

ИАЛ: Има регулярен внос и количества по складовете

От ИАЛ заявиха, че по всички постъпили сигнали са извършени проверки.
"Извън случаите на лекарствени продукти с постоянно или временно преустановени продажби, резултатите показват, че са налице регулярни доставки от страна на притежателите на разрешение за употреба, респективно има налични количества в складовете на търговци на едро", посочват от агенцията.
Преди няколко дни пред бТВ служебният здравен министър Асен Меджидиев коментира принципно въпросът с недостига на медикаменти и заяви, че населението ни трябва да бъде максимално подсигурено и чак след това да мислим за реекспорт. Неговият екип прави анализ на списъка и неговото редуциране.

Задържат ги в складовете и ги пласират при първа възможност

Според Николай Костов, собственик на веригата "Ремедиум" и председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, всичко това показва колко е неефективна системата СЕСПА, тъй като има начин тя да бъде заобиколена. "Търговците на едро задържат определени лекарства в складовете, които се водят, че са налични на българския пазар и когато падне забраната за износ, ги изнасят. Това че ги има в складовете, не означава, че ги има в аптеките", обясни Костов пред Mediapool и допълни, че най-вероятно нарочно сегашният ред допуска това да се случва.
"Ако тези списъци се събират по друг начин и действат по-дълго време, тогава би имало по-сериозни ограничения", смята той. Според него изискването за налични 65% от необходимите количества за задоволяване на вътрешния пазар трябва да се измерва на ниво аптеки, а не в складовете на едро. "Истинските количества са тези в аптеките, защото хората имат достъп до тях, а не в складовете на едро", казва той.
Българският фармацевтичен съюз също сигнализира от месеци за практиката складовете да задържат лекарства, които после се изнасят. Главният секретар на съюза Димитър Маринов припомня, че по времето на министър Асена Сербезова са направени плахи стъпки за пресичане на тази порочна практика, но сега са необходими последващи действия.
"Беше прието, когато складът откаже на аптеката да ѝ достави определено лекарство, тя да може да провери в СЕСПА дали наистина го няма. И ако дистрибуторът го има, а отказва на аптеката, тя да може да подаде сигнали в ИАЛ и агенцията да извърши проверка", обясни Маринов. Първоначалното искане на фармацевтите да виждат директно наличностите по складовете не беше удовлетворено под предлог, че това е "търговска тайна". Тези промени са част от борбата на Фармацевтичния съюз с нелоялните търговски практики на пазара, при които дистрибутори зареждат приоритетно с дефицитни продукти свързани с тях аптеки, а останалите получават откази.
За да са видими за аптеките неоснователните откази на дистрибутори да ги зареждат, разработчикът на МЗ "Информационно обслужване" трябваше да създаде допълнителна функционалност в системата СЕСПА. По думите на Маринов това все още не се е случило и реално и плахите опити за промяна буксуват.

Търговци отричат проблемът да е в износа

Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), която обединява фирми, занимаващи се с износ, коментира пред Mediapool, че не износът е основният проблем за липсите на продукти на пазара. Според износителите по-сериозни дефицити формират смущенията при вноса и контрабандата. А липсата на някои лекарства в отделни аптеки е плод на спецификите в търговските взаимоотношения между дистрибутори и аптеки. Например отказите на дистрибутори да зареждат аптеки може да са заради неуредени финансови взаимоотношения.
Относно твърденията на аптеки, че се задържат лекарства по складовете, които след това се изнасят, тя коментира, че част от аптеките предпочитат да си държат лекарства по складовете и да ги взимат след заявки от пациенти, особено за по-скъпите продукти.
"Липсва комуникация между предписващите лекарства специалисти и пациентите. Основно пациенти подават сигнали най-често за продукти с временно или трайно преустановен внос. Същевременно такива сигнали към ИАЛ не се подават от аптеки и лечебни заведения, което потвърждава, че се изписват лекарства, за които в конкретния момент няма доставки от притежателите на разрешение за употреба, вече уведомили регулаторите, че имат проблем с доставките. Динамиката и обхвата на лекарствоснабдяването са много мащабни и изискват проактивност от страна на институциите и лекарите. В първия случай за насърчаване на вътреобщностни доставки на лекарства в дефицит, а във втория – за своевременно информиране на пациентите и насочване към налична терапия", коментира тя.