„Разликите са малки. Това, че сме в общ пазар, помага. Но има множество причини за увеличаването на инфлацията в България спрямо тази в еврозоната. Така например разликата при месото в Европа е 2.5%, а в България – 6.4%”, обясни главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според него тенденцията е същата и при режийните разходи – водата, токът и газта също поскъпват.

„Млечните продукти и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години продължават да поскъпват повече, отколкото в Европа. Трябва да се провери дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии”, заяви още Богданов. По негови думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, отколкото в еврозоната.

Според Хампарцумян никой не може да регулира изкуствено, или да ограничи стремежа на един търговец да печели. „Нещото, което регулира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи, показва институционална слабост”, обясни финасистът.
„През последните години в цяла Източна Европа заплатите растат с много високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок ръст на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишният ръст на заплатите е 3%, а при нас е 12%”, каза Богданов.
Хампарцумян коментира и темата за ДДС на хляба като посочи, че преди пандемията и началото на войната в Украйна, близо 70% от пазара на хляб в България е бил в сивата зона, а премахването на ДДС само би изравнило ситуацията.