Излагането в детството на токсин, произвеждан от бактерии в червата, може да допринася за нарастващата честота на рак на дебелото черво, смятат учени.
Страни от Европа и Океания, сред които Англия, Нова Зеландия, Пуерто Рико и Чили, отчитат рязко увеличение на случаите на колоректален карцином сред младите хора през последните десетилетия.
Медицинските експерти досега посочваха затлъстяването, консумацията на вредна храна и липсата на физическа активност като основни фактори за развитието на заболяването. Но ново изследване хвърля светлина върху ролята на вредни щамове на добре познатия чревен микроб E. coli.
„Смятаме, че инфекция с ешерихия коли в ранна възраст по-късно повишава риска от развитие на рак на дебелото черво“, коментира проф. Людмил Александров от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Международен екип, ръководен от университета в Сан Диего, анализира ДНК на 981 тумора от пациенти с колоректален рак в 11 държави от Северна и Южна Америка, Азия и Европа. Повечето от образците са от пациенти в напреднала възраст, но 132 са били от хора с ранен дебют на заболяването.
Резултатите разкриват, че специфични генетични мутации, причинени от колибактин — токсин, секретиран от някои щамове на E. coli, са над три пъти по-чести при тумори от пациенти под 40-годишна възраст в сравнение с тези над 70. Същите мутационни подписи се наблюдават по-често и в страни с най-висока честота на ранно начало на заболяването, сочи публикуваното в списание Nature изследване.
Смята се, че мутациите се появяват, когато децата са изложени на колибактин преди 10-годишна възраст. Повредите в ДНК на клетките в дебелото черво могат да увеличат риска от развитие на рак преди 50-годишна възраст.
Глобалната статистика показва, че честотата на заболяването при хора под 50 се увеличава в поне 27 държави, като се удвоява приблизително на всеки десет години през последните две десетилетия. Ако тази тенденция се запази, ракът на дебелото черво може да се превърне във водеща причина за смъртност от рак в тази възрастова група до 2030 г.
Макар проучването да не доказва категорично, че колибактин е основен причинител, то повдига въпроси за произхода на тези щамове на E. coli, начина на излагане и възможните интервенции — като използването на пробиотици за изместване на вредните бактерии. Според проф. Александров между 30 и 40% от децата в САЩ и Великобритания носят в червата си щамове на E. coli, произвеждащи колибактин.
Една от хипотезите е, че вредните щамове са еволюирали, за да получат предимство в червата чрез производството на токсина. Макар колибактинът да уврежда ДНК на човека, той може да помага на бактериите да изместват конкурентните микроби. „Такъв тип микробна химическа война е често срещан еволюционен механизъм“, казва Александров.
Над половината случаи на рак на дебелото черво могат да бъдат предотвратени. Около 25% се свързват с нисък прием на фибри, 13% с консумация на преработено месо, 11% с наднормено тегло, 6% с алкохол, а 5% с липса на движение.
„Много пациенти с ранен дебют на рак на дебелото черво изглежда са били изложени на колибактин в детството“, заяви д-р Дейвид Скот, директор на Cancer Grand Challenges. „Произходът на това излагане остава неясен, но подозираме, че комбинация от фактори – включително диета – оказва влияние в критичен етап от развитието на чревния микробиом.“