Консумацията на алкохол увеличава риска от деменция

Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), употребата на алкохол може да увеличи риска от рак, а прекомерната му консумация е свързана с високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания и инсулт, предаде Медикал Нюз Тудей.
Една от областите на активни изследвания е въздействието на алкохола върху мозъка. Последно проучване, публикувано в списание Neurology, изследва влиянието на алкохолната консумация върху различни мозъчни процеси, свързани с деменция и невродегенеративни изменения.
Проучването показва, че умерената, тежката и прекратената тежка консумация на алкохол са свързани с хиалинова артериолосклероза – състояние, при което стените на малките кръвоносни съдове в мозъка се удебеляват и стесняват. Това е характерно за възрастни хора и лица с определени здравословни проблеми.
Бивши тежки консуматори също показват по-ниско съотношение на мозъчната маса и по-лоши когнитивни способности в сравнение с хора, които никога не са употребявали алкохол. Макар да са нужни допълнителни изследвания, резултатите подчертават потенциално вредното въздействие на алкохола върху мозъка.

Как алкохолът влияе на мозъка
Изследването е популационно и се основава на аутопсии, извършени в Сао Пауло, Бразилия, като обхваща 1 781 участници. Мозъчните проби са взети от биобанката към Службата по аутопсии в Сао Пауло и не включват случаи на смърт от травма.
Средната възраст на участниците е около 75 години, като извадката е етнически разнообразна. Всички са били над 50 години и са имали близък роднина, поддържал редовен контакт с тях в последните 6 месеца от живота им.
Изключени са лица с остри мозъчни увреждания или без данни за алкохолна употреба. Чрез интервюта с близки на починалите учените са събрали информация за медицинската история, употребата на алкохол и наличие на деменция.

Участниците са разделени в следните групи:
Никога не употребявали алкохол;
Умерени консуматори – до 7 дози седмично;
Тежки консуматори – 8 или повече дози седмично;
Бивши тежки консуматори – спрели алкохола до 3 месеца преди смъртта.
Една доза алкохол е приета за 14 грама.

Тежките консуматори са с 133% по-висок риск от мозъчни увреждания
След анализ на резултатите, изследователите установяват, че умерената, тежката и бившата тежка употреба на алкохол са свързани с повишен риск от хиалинова артериолосклероза. При тежките консуматори рискът е с 133% по-висок в сравнение с хора, които никога не са пили.
Тежките и бившите тежки консуматори са изложени и на повишен риск от натрупване на неврофибриларни възли – белег на болестта на Алцхаймер. Бившите тежки консуматори показват също и по-ниско тегло на мозъка, както и по-лоши когнитивни резултати.
Важно е да се отбележи, че не е установена пряка връзка между консумацията на алкохол и когнитивната функция. Вместо това, учените откриват, че хиалиновата артериолосклероза е медиатор – тоест, тя е посредник между употребата на алкохол и нарушените когнитивни способности.

Мнение на специалисти
Д-р Харис Камал, невролог от Memorial Hermann, коментира пред Medical News Today:
„Ефектът на алкохола върху човешкия мозък зависи от множество фактори – възраст, продължителност на употреба, общо здравословно състояние, хранене и други. Това проучване показва, че дори умерена до тежка употреба на алкохол или дори предишна тежка употреба е свързана с прогресивно удебеляване на стените на мозъчните артерии и натрупване на протеини тип тау, което може да доведе до когнитивно увреждане и деменция.“

Ограничения на проучването
Сред основните ограничения е фактът, че част от информацията (включително за алкохолните навици) е събирана от роднини, което създава риск от неточност. Липсват и данни за продължителността на употреба преди смъртта.
Проучването се фокусира върху хора от една държава – Бразилия – и затова резултатите не са непременно приложими към други популации.
Авторите отбелязват и така наречения „ефект на преживяемостта“ – фактът, че тежките консуматори умират по-рано, което може да обясни защо при едновариантния анализ се наблюдава по-ниска честота на инсулт, хипертония и мозъчни лезии.
Не е изключена и обратна причинност – тоест, възможно е някои хора да са спрели алкохола именно заради когнитивни проблеми.
Изследването не разглежда и хранителни дефицити, включително на витамини, които също могат да влошат мозъчната функция. Бъдещи проучвания трябва да вземат това предвид.

Според д-р Алберто Жусто от Медицинския факултет на Университета в Сао Пауло:
„Бъдещи изследвания трябва да бъдат под формата на кохортни проучвания, които да проследят пряката причинно-следствена връзка между консумацията на алкохол и промените в мозъка с течение на времето.“

Д-р Тони Трашър, който също не е участвал в изследването, добавя:
„Въпреки ограничената точност на някои данни, числата са впечатляващи. Предишни изследвания вече показаха, че тежките консуматори живеят значително по-кратко. Това проучване дава надежда на медицинските специалисти, търсещи доказателства за мотивационни интервюта.“

Тежката консумация води до съдови промени в мозъка
Досегашните данни ясно показват потенциално сериозните рискове, които алкохолът крие за мозъчното здраве. Д-р Жусто подчертава:
„Нашето изследване установи, че дори умерена консумация на алкохол може да доведе до съдови промени в мозъка, включително хиалинова артериолосклероза. При бившите тежки консуматори наблюдавахме намалена мозъчна маса и влошени когнитивни способности. Това подчертава необходимостта от по-голяма информираност относно рисковете от алкохола дори при умерена употреба.“

Д-р Камал допълва:
„Клиничните последици от тези резултати могат да включват ускорена дегенерация на подкорковите структури в мозъка, водеща до когнитивни проблеми. С течение на времето това може да се прояви чрез забавено мислене, проблеми с паметта и нарушения във висшите мозъчни функции – симптоми, характерни за съдовата деменция.“