Сръбският парламент одобри Джуро Мацут за нов премиер на страната. Мацут е професор по медицина и ендокринолог, без предишен политически опит, но с висока репутация в академичните среди. Неговото назначение идва след месеци на масови антиправителствени протести, които в края на януари тази година доведоха до оставката на предшественика му Милош Вучевич.
Протестите бяха предизвикани от трагичния инцидент на ЖП гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., при който загинаха 16 души след срутване на козирката на сградата.
Новото правителство ще се състои от 31 министри, като 22 от тях са били част от кабинета и на досегашния премиер Вучевич. Това поставя въпросителни относно реалната готовност за промяна в управлението. Опозиционните партии и протестиращите студенти настояват за преходно правителство и предсрочни избори, но тези искания бяха отхвърлени от управляващата Сръбска прогресивна партия на президента Александър Вучич, която разполага с мнозинство в парламента.
Мацут заяви, че новото правителство ще се стреми към прекратяване на протестите и започване на диалог с гражданите. Въпреки това, анализатори и опозиционни лидери изразяват съмнения относно истинските намерения на властта и възможността за реална промяна.
Протестите, започнали като реакция на трагедията в Нови Сад, прераснаха в широка обществена мобилизация срещу корупцията и некомпетентността на управляващите. Студентите изиграват ключова роля в тези протести, като организират мирни демонстрации и акции за привличане на международно внимание към ситуацията в страната.
С назначаването на Мацут, Сърбия влиза в нов етап на политическа нестабилност, като бъдещето на страната ще зависи от способността на новото правителство да отговори на исканията на гражданите за реформи и по-голяма прозрачност в управлението, посочват анализатори.
Повече от 40 студенти от Сърбия присъстваха на среща в Европейския парламент с трима евродепутати – Гордан Босанац от Хърватия, Ирена Йовов от Словения и Фабиен Келер от Франция. Там студентите говориха за проблемите в Сърбия и подробно обясниха събитията, последвали срутването на навеса в Нови Сад на 1 ноември миналата година, пише БГНЕС.
Срещата продължи малко повече от половин час. Студентите предадоха едно от четирите писма, които адресираха до европейските институции и до президента на Франция.
„Причината да сме тук е – помощ. Нашето правителство в Сърбия не представлява волята на гражданите, затова сме принудени да молим за помощ хора извън Сърбия. Това писмо описва подробно събитията в страната ни“, заяви един от студентите.
Ирена Йовов благодари на студентите и хората от Сърбия, които са им помогнали да стигнат до Страсбург.
„Вие за тези 13 дни направихте повече, отколкото политиците за 13 години, и то само с велосипедите. Обещавам ви от името на тримата, че ще направим всичко, за да се борим за по-добро бъдеще. Вие представлявате ценностите, които ние в Европейския съюз отстояваме“, каза Йовов в началото на срещата.
„Беше невероятно да наблюдаваме какво се случва в Сърбия. Ние също проследихме протестите преди ноември миналата година, но вашето движение е голяма лавина от промяна, която сте инициирали. Имаме нужда от промяна и тук, така че това, което правите, надхвърля границите на Сърбия. Вие също вдъхновихте студенти в Хърватия и по света“, отбеляза Босанац.
Той посочи, че през май ЕП ще проведе заседание за събитията в Сърбия и помоли всички да им помогнат да предадат посланията на сръбските граждани по правилния начин.
Всички на срещата бяха единодушни, че идеята на институциите в Страсбург е да се борят за демокрация, върховенство на закона и срещу корупцията.
На въпрос какви конкретни мерки може да предприеме ЕП в подкрепа на върховенството на закона в Сърбия и гражданите, търсещи справедливост, като се има предвид, че Сърбия не е част от ЕС или ЕП, евродепутатите отговориха – „не трябва да спираме и трябва да продължим да опитваме“.
„Разбираме, че народът на Сърбия може да е разочарован от липсата на реакция от страна на институциите и Европейския съюз на проблемите, които сте срещали досега, но трябва да знаете, че не е лесно и че има много дипломатически пречки“, заяви Босанац.
„През май ще представим проблемите в парламента и това ще бъде записано в дневния ред следващия път, когато сръбските власти дойдат тук. Имаме поредица от преговори с управляващите. Не можем да го направим сами и не можем да се намесваме във вътрешните работи на Сърбия, но можем да подкрепим ценностите, за които се борите“, обясни Йовов.
Преди това десетки сръбски студенти се събраха пред сградата на Съвета на Европа в знак на протест. Студентите обявиха, че ще пазят 16 минути мълчание, след което ще тръгнат пеша до всички институции в Страсбург – ЕП и Европейския съд по правата на човека.
Те са подготвили четири писма, написани от студенти от Нови Сад, и ще ги изпратят до Съвета на Европа, Европейския парламент, Европейската комисия в Брюксел и президента на Франция Еманюел Макрон.
В писмата те изброяват проблемите в Сърбия и подробен доклад относно срутването на навеса в Нови Сад на 1 ноември 2024 г.
Велко от ФТН, един от студентите, каза, че изпращат писмо до президента на Франция от уважение към тази институция.
„Забравихме какво означава да си президент, обръщаме се към френския президент и обществеността, че ни приеха. Имаше няколко послания, но основното е, че сме ново поколение, което желае да напусне Сърбия, но да се върне обратно. Това е най-важното послание. Засега имаме потвърждение, че някои евродепутати ще прочетат писмата на следващата сесия на Европейския парламент. По този начин нашият глас ще бъде чут в тези институции“, каза той.