Расте делът на задлъжнелите млади под 25 години

Притеснителна тенденция отбеляза компанията за събиране на вземания ЕОС България - най-бързо нарастващата възрастова група на задлъжнели лица у нас е тази на младежите под 25 години. Докато през 2021 г. делът на младите длъжници е бил 7,2%, то към септември 2024 г. те вече са 21%. Младежите задлъжняват най-вече за мобилни телефони, техника и спортни стоки с почти равни дялове от около 22%, пише "Сега".
"Данните потвърждават стряскащата тенденция, че ниското ниво на финансова грамотност при младите хора вече ги превръща в длъжници на една съвсем ранна възраст. Това е тема, по която работим от години, защото на карта е заложено бъдещето на децата ни и е добре да ги подкрепим да развият умения да управляват личните си финанси от малки, вместо да ги спасяваме от дългове на 30+ години“, коментира Рени Миткова, управител на ЕОС в България, член на борда на Асоциацията за събиране на вземания.
Най-голям процент длъжници са все още във възрастовата група 30-40 години, но техният дял намалява в последните години - от 27,3% през 2021 г., до 24.2% през септември 2024 г.  Значително намаляват длъжниците между 40 и 50 г., както и тези между 50 и 60-годишна възраст.
"Наблюденията ни показват, че темата за финансовата грамотност и ранното обучение на децата с цел изграждане на добри финансови навици и предотвратяване на задлъжнялостта е особено актуална", споделя Миткова. Наблюденията на ЕОС са, че младите длъжници обикновено са хора, които след завършването на образование започват работа, като много често имат добра професия и заплата. "В един момент се оказва, че тази добра заплата не стига да покрият текущите нужди, храна, транспорт и вноските по кредитите, с които са ангажирали", разказа Рени Миткова.
По думите й хората не задлъжняват, защото нямат пари, основната причина е неумението да боравят със своите собствени пари – дефиницията за ниска финансова грамотност.
Друго проучване, представено в сряда от агенция "Тренд" и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), показва, че българите имат ниска финансова култура и по отношение на спестяванията.
В България спестяват само 1,2 млн. души или 22% от пълнолетното население. Най-често срещаната причина за спестяване сред българите е за справяне със спешни случаи или инциденти, т. нар. "бели пари за черни дни". Това са отговорили 68% от анкетираните в проучването. На второ място (42%) са спестявания за почивка или екскурзия, на трето (38%) са ремонти. След тях се нареждат заделянето на средства за семейни тържества (21%), техника (19%) и автомобил (13%). Едва 6% спестяват с цел инвестиции.
Малко над половината от спестяващите българи (58%) заделят пари всеки месец от заплата или други месечни доходи - най-често от 10 до 20%. Други 38% спестяват, само когато получат допълнителни бонуси или 13-та заплата.
За 84% от българите банковите депозити са предпочитано средство за спестяване, въпреки ниската и дори отрицателна доходност, което говори и за ниска финансова грамотност сред българите.