България остава на дъното по заплати, трудът ни струва едва 10 евро на час

Разликите в цената на труда между Източна Европа и Западна Европа остават сериозни, сочат данните на Евростат за разходите за труд в Европейския съюз през 2024 г. България не се отлепя от дъното с най-ниската цена на труда - едва 10.6 евро на час, докато на другия полюс е Люксембург, където един работещ получава над пет пъти повече - 55.2 евро на час. Другите страни от топ 3 по най-висока цена на труда в съюза са Дания с 50.1 евро на час и Белгия - с 48.2 евро.
Сближаването между икономиките се случва, но е доста бавно. Факт е, че заплатите на Изток растат доста по-бързо в последните години, но въпреки това изоставането на доходите в тази част от континента остава чувствително.
Средната почасова ставка в ЕС през 2024 г. е била 33.5 евро, тоест тройна спрямо българската. Ситуацията обаче не е много по-розова и в други страни от Централна и Източна Европа или Прибалтика. В дъното по цена на труда са също Румъния - 12.5 евро на час, Унгария - 14.1 евро, Латвия - 15.1 евро, Литва - 16.3 евро, Хърватия - 16.5 евро, Гърция - 16.7 евро, Полша - 17.3 евро.
Тъжното е, че ставката в България се оказва по-ниска дори от тази в съседна Сърбия, която е дори извън ЕС - 11.4 евро на час.
В почасовата ставка на разходите за труд влиза цялостният разход за работодателя да наеме служител - включително средствата за професионално обучение, за работно облекло, за социални придобивки, за неотработени дни плюс социалните вноски за работодателя и данъците върху труда.
Основният разход си остава заплатата и свързаните с нея придобивки. В ЕС тя заема средно около 75% от цената на труда, която плаща работодателят. Останалите около 25% са предимно социалните осигуровки за негова сметка. Най-ниските несвързани със заплатата разходи за труд (основно социалните осигуровки) през 2024 г. са регистрирани в Румъния (4.8%) и Литва (5.4%), докато най-високите са във Франция (32.2%) и Швеция (31.6%). По този показател България се позиционира като държава със сравнително ниски разходи извън заплатата - те са 13.3% от общите разходи за труд.
Средната брутна заплата в България е била 1474 лв. през декември 2020 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Четири години по-късно тя вече е 2468 лв. - с около 1000 лв. повече. Ръстовете на годишна база от 2021 г. насам се движеха в порядъка 12-16%. Пикът бе през 2022 г., когато средната заплата за четвъртото тримесечие нарасна с 16.6% на годишна база.
Въпреки това обаче разликите Изток-Запад остават.
През 2023 г. нетните годишни доходи на средностатистически неженен работник без деца в ЕС са били 28 217 евро, като варират от 9355 евро (18 296 лв.) в България до 49 035 евро в Люксембург.
През 2023 г. нетните годишни доходи на средна работеща двойка с две деца са били 60 447 евро в ЕС, вариращи от 19 938 евро (38 995 лв.) в България до 107 590 евро в Люксембург, съобщава още Евростат.
България е и държавата с най-висок дял от работещите, които получават ниски възнаграждения - 26.8% от всички. За сравнение, средно за ЕС този дял е 14.7% от наетите, а в държавите с най-малко "работещи бедни" - Франция и Дания, е малко под 10%.
Средните разходи за труд в Литва (16.3 евро на час) са сред тези, нараснали най-бързо в Европа, но все още изостават значително от средните за ЕС, сочат още данните на Евростат.
Ръстът на заплатите се забавя, но остава висок заради недостига на квалифицирана работна ръка, пише в сценария за икономическо развитие, публикуван от Министерството на финансите на Литва. Ръстът на заплатите в страната се забавя през 2024 г., но остава двуцифрен, като средномесечният растеж на брутната работна заплата е 10.2%.
Растежът на заплатите в обществения сектор е по-бърз (12.8%), отколкото в частния сектор (9%). Средната месечна брутна работна заплата през миналата година нараства във всички икономически дейности, като варира от 5.7% в административните и обслужващи дейности (най-ниска) до 15.7% в образователни дейности (най-висока), коментираха от Министерството на социалната сигурност и труда.
Повишението на заплатите в Литва се дължи на силното търсене на работници с подходяща квалификация и политиката по доходите в публичния сектор. По-високата минимална заплата, която се увеличи с над 12% до 1038 евро от 1 януари 2025 г., също има стимулиращ ефект. Въпреки че растежът на заплатите в частния сектор беше ограничен от намаления финансов капацитет на компаниите и спирането на инфлационния натиск върху заплатите, той остана сравнително силен поради голямото предлагане на свободни работни места.
България има шанс да достигне средноевропейските доходи около 2040 г. само при икономически растеж над 4%. Това е основното заключение на доклад на Световната банка за България от декември 2022 г., озаглавен "Път към високи доходи".
Присъединяването на България към ЕС породи очаквания, че стандартите на живот ще се повишат до средните за ЕС, пише в доклада. Към 2007 г. импулсът за реформи беше силен, но след поредицата от вътрешни и международни кризи притокът на чуждестранни инвестиции намаля рязко, а напредъкът в реформите се забави, отслабвайки темпото на сближаване със средните нива на доходи в ЕС. Това се случи на фона на бързо влошаващите се демографски тенденции (прогнозите са до 2070 г. населението да намалее с 29%!).
"Икономиката на България нарасна само с 2.1% между 2010 и 2019 г. - десетилетието, предхождащо избухването на пандемията от Covid-19. В резултат на това подобренията в жизнения стандарт за повечето българи станаха по-скромни, тъй като сближаването на доходите със средните нива за ЕС се забави, а неравенствата се запазиха", коментира Световната банка. Според нея при темповете на растеж преди кризата с Covid-19 не се очаква България да се доближи до средните нива на доходи в ЕС в обозримо бъдеще.
Световната банка обаче смята, че възобновяването на икономическия просперитет на България е възможно. "Средните нива на доходите могат да се изравнят със средните в ЕС в рамките на 15 години, ако средният годишен икономически растеж в периода след Covid-19 се удвои, достигайки над 4% годишно, което съответства на растеж на БВП на глава от населението от над 5%", сочат изчисленията на международната институция.
"Тъй като натрупването на основен капитал и труд намали темпа си, България трябва да подобри ефективността на фирмите и уменията на хората, за да приближи икономиката до границата на производствените възможности. Без нов тласък за реформи темпът на растеж се предвижда да се забави допълнително, достигайки 1.2% до 2050 г., когато се очаква демографските тенденции да причинят рязък спад на населението в трудоспособна възраст, а растежът на общата факторна производителност (ОФП) да се върне към средносрочната си тенденция", коментира Световната банка.
Най-стимулиращи биха били подобренията в производителността на труда. Увеличението на частните инвестиции са ключов двигател за растежа. Инвестициите в енергетиката и зелените технологии, включително чрез ефективно усвояване на средствата от ЕС, предоставят възможности за повишаване на конкурентоспособността на фирмите.
Симулациите показват, че инвестициите в развитие на човешкия капитал ще помогнат за справяне с недостига на умения в икономиката, ще смекчат неблагоприятните демографски тенденции и ще стимулират растежа в дългосрочен план. За тази цел е ключово справянето със значителните регионални неравенства в достъпа до обществени услуги, които подкопават формирането на човешки капитал, предупреждава Световната банка.

Галерия