Преди няколко дни Петя Александрова получава подобно обаждане и без да очаква, се оказва в капана на нов тип телефонна измама.
„Отсреща беше мъж, който се представи за служител на БНБ - от служба за сигурност към БНБ, който беше изключително загрижен за това, че от мое име е изтеглен кредит от една от големите банки в Бургас – чрез пълномощно“, разказва Петя.
„Отначало ми беше странно, защото не бях чувала, че съществуват такива служби. И дори и да има, никога не е протичал разговор с такива служби по телефона. Когато и да е имало такъв случай, винаги са ме викали на място“, обясни още тя.
„Той беше доста загрижен, доста напорист, аз няколко пъти го прекъснах. След няколко прекъсвания от моя страна, настъпи пълно объркване при него и започна да нервничи, да пелтечи, след това пролича един лек чужд акцент. След като прекъсна разговора, по най-бързия начин подадох сигнал на телефон 112, проверих в банковата институция, в полиция. След това се свързах с ГДБОП и с „Киберсигурност“, разказа още потърпевшата жена.
Експертите по киберсигурност са категорични, че банковите измами вече не са предимно насочени към бизнеса, а все по-често и към физически лица.
„Целта е да се взема лична информация. От хората, които са атакувани през стандартните канали, искат да разберат на колко години са, имат ли роднини, дали са сами и с колко пари разполагат – затова питат колко пари имате в сметката. Интересуват се от номера на кредитната ви карта, от кода, който е на гърба. След това ви подхлъзват да изпратите и двуфакторната си идентификация – това, което идва чрез SMS”, коментира Ясен Танев, експерт по киберсигурност.
„Колкото повече знаят за вас преди и колкото повече научат по време на атаката, толкова по-бързо ще реагират. Един опит за измама не е еднократен акт. Ако се опитват да ви хакнат някъде, той най-вероятно сте хакнати и по други канали“, посочва още експертът.
От дирекция "Киберсигурност" към ГДБОБ пък съветват при съмнения за измама, задължително да посетите фейсбук страницита им, където са описани конкретите стъпки, които трябва да предприемат потребителите, ако се съмняват, че са били жертва на телефонна измама.
„Не само в разгара на летния сезон. По принцип са широкоразпространени фишинг съобщенията от името на банкови институции“, посочва комисар Владимир Димитров.
След като потребителите предоставят доброволно данните си, средствата им остават в онлайн средата, а хакерите си купуват криптовалути или скъпо дрехи от европейски сайтове.