В повишен риск за претопляне са малки деца; самотни възрастни хора или зависими от чужди грижи; пациенти със сърдечносъдови заболявания, диабет, затлъстяване, бъбречна недостатъчност, неврологични състояния като болест на Паркинсон и деменция; както и прекарващите в момента по-сериозни инфекции с повишена телесна температура.

При критично прегряване се стига до най-тежката криза - топлинен удар. Това животозастрашаващо състояние се подозира при спиране на потенето по време на престой в очевидно топли условия или продължително излагане на горещина. Отделянето на пот е механизмът, по който работи охладителната система на нашите тела. При обезводняване и блокиране на процеса температурата във вътрешните органи и мозъка се покачва и може да доведе до фатално увреждане на клетките.

За увеличаване на двата основни риска в горещините - обезводняване и спиране на охлаждането на тялото чрез потенето, имат роля много интуитивно предвидими фактори. Сред тях обаче се спотайва и един, за който обикновено не мислим. Някои от предписваните на много хора лекарства усилват ефектите на горещините. Особено застрашени са възрастните хора. Кожата им има по-лошо кръвообращение, потните жлези работят по-бавно и отделянето на топлина е нарушено. Разширяването и стесняването на кръвоносните съдове с възрастта също става по-тромаво и така тялото не успява адекватно да регулира обема на кръвта в различните части на тялото.
Важно е да се четат листовките на лекарствата и да се спазват предупрежденията, но това може да не е достатъчно или правилото да се пренебрегва. За подсещане Германският алианс за изменение на климата и здраве е съставил списък с лекарства бустери, усилватели на ефекта на горещините, на които трябва да се обърне специално внимание. Доказателствата са изготвени от отдела по клинична фармакология и фармакоепидемиология в университетската болница в Хайделберг.
На първо място е универсалното правило, което важи и за хора, които не пият лекарства, че топлината около нас разширява кръвоносните съдове и може да понижи кръвното налягане. При високи температури може да се наложи коригиране на дозата на антихипертензивните лекарствени средства - тези, които разширяват кръвоносните съдове. Протоколите, следвани от повечето лекари, предвиждат намаляване на дозите по индивидуални схеми. Условната граница е горното артериално налягане да се задържа често или постоянно под 110. Особено ако това води до дискомфорт, терапията трябва да се консултира с лекуващия лекар. Той ще прецени дали да намали дозата по време на горещи периоди.

По простата логика за разширяване на кръвоносните съдове лекарите определят като усилващи ефекта на жегата много от лекарствата за сърдечносъдови проблеми. Някои като например АСЕ инхибиторите не само свалят кръвното, но и притъпяват чувството за жажда и е лесно човек да се обезводни.

В отделна група попадат диуретиците - лекарствата, които водят до често уриниране и усилено извеждане на течностите от тялото. Ако при високи температури това не се компенсира, бързо води до дехидратация, нарушен баланс на електролитите и забавяне или направо спиране на охлаждането на тялото.
Част от предписваните от невролозите и психиатрите лекарства директно потискат централната терморегулация. В тази група са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (тип антидепресанти) и доста антипсихотици.

Намалена сетивност за горещините и поради това риск от прегряване предизвикват много от успокоителните, сред които бензодиазепини, седативни H1 антагонисти, седативни антидепресанти.
Директно намаляват изпотяването доста видове противоалергични лекарства - антихистамини - особено от първо поколение. Както и някои видове антиепилептици и антипсихотици. Възпиращо въздействие върху потните жлези имат и медикаменти от групата на антихолинергиците.