Хазартът удари нови рекорди, плати близо 6 млрд. лв. печалби

Хазартната индустрия у нас изживява истински бум, а възможностите да се правят залагания стават все по-неограничени във времето и пространството.
Само през миналата година хазартните фирми са изплатили почти 6 млрд. лв. печалби на местни физически лица, което е със 147% повече от 2022 г. Тогава сумата на изплатените печалби е била 2.34 млрд. лв., съобщава Националната агенция по приходите пред "Медиапул".
Сумата е впечатляваща, още повече, че в нея не влизат малките печалби под 5000 лв. Тя е показател за огромните и постоянно нарастващи обороти в тази индустрия, чийто продукти водят до зависимости и тежки последици за здравето и финансовото състояние на клиентите. 
Засега привидните опити на държавта да ограничи хазарта не дават резултат. 
Въпреки прекратяването през 2020 г. на широко разпространените частни лотарии с търкане на талончета, оборотът на легалния хазарт се е вдигнал около 10 пъти за последните пет години, посочва "Медиапул". За сравнение през 2017 г.  изплатените печалби над 5000 лв. са били за общо 627 млн. лв.
Оттогава се е увеличил и броят на хората, играещи хазартни игри. От данните на НАП става ясно, че през 2023 г. доходът от 5.79 млрд. лв. е изплатен на 120 853 местни физически лица. Докато през 2017 г. сумата от 627 млн. лв. е била изплатена на 13 447 физически лица, които през годината са спечелили от хазарт над 5000 лв.
Хазартната индустрия ревностно крие оборотите си и за тях може да съдим само по косвени признаци като в случая с изплатените печалби. По закон операторите са длъжни да раздадат като печалби поне 50% от събраните залози при повечето игри, с изключение на спортните залози, при които печалбите се смятат на база коефициенти. Друг показател са платените данъци и държавни такси за организиране на хазартни игри. Но и тази информация не е много надеждна, предвид склонността на държавата да прави реверанси, както с по-ниското облагане на лотариите на Васил Божков.
По данни на Асоциацията на игралната индустрия в България през последните две години браншът е внесъл в хазната по над 300 млн. лв. годишно от данъци и такси. Те бяха обявени от гилдията като най-високите постъпления в абсолютна стойност за последните 10-15 г.
Интересно ще е да се видят финансовите резултати на хазартната индустрия след последните законови промени от тази година. От една страна парламентът свали таксите за част от хазартните игри, а от друга, забрани рекламата им в медиите.
По-ниското облагане бе прокарано тихомълком в Народното събрание в края на миналата година. Благодарение на него наред с онлайн залаганията, с по-ниска такса вече са спортни офлайн залагания, бинго, томбола, лотария, тото – 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, а не с 15% върху залозите. Макар да изглежда като по-висока, таксата от 20% всъщност е по-ниска, защото се изчислява върху значително по-ниска база.
Само два месеца по-късно стана ясно, че законовата поправка води до нов бум на и без това процъфтяващия хазартен бизнес. Организатори на спортни залагания предприемат мощна експанзия и започнаха да откриват пунктове в цялата страна. НАП обяви, че започва мащабна проверка на опитите кафенета, барове, будки за плащане на битови сметки и други търговски обекти да се превърнат в места за онлайн залагания. Какви са резултатите от тази проверка не бе оповестено.
В същото време гласуваната от НС през април забрана на игрални зали и казина в селища с под 10 000 жители ще влезе в сила чак след три години. В момента в страната има над 1100 игрални зали и над 20 казина. Колко е броят на пунктовете за залагания, без тези на държавния тотализатор, няма статистика. А легалните сайтове за залагания, които предлагат и онлайн казина, са десетки.
Небивалият интерес към хазартните игри е причина да се предлагат все повече възможности на хората да залагат.
Онлайн букмейкърите, които са най-често ползвани за хазарт (както за спортни събития, така и за казино игри), работят с парични преводи - по банков път или онлайн. Но, оказва се, мнозина залагащи не ползват банкови карти (кредитни или дебитни) - някои предпочитат да работят единствено с пари в брой с цел евентуално по-трудно проследяване на приходите, други пък имат запори на сметки заради задължения.
Ето защо все по-често ползват системата на "Изипей" - и за залагане, и за теглене на печалби в брой. Пред офисите на фирмата много често може да се видят дори опашки от изнервени хора, които бързат да не пропуснат поредния залог преди мач или друго спортно събитие.
Но работното време на пунктовете на "Изипей" е максимум до 21 ч., а има много мачове в късните нощни часове или нощен турнир по покер. И това отваря ниша за залагания в брой по всяко време, която постепенно се запълва от партньорски франчайзни денонощни офиси на "Изипей". В някои от тях, досущ като в спортните барове, има даже телевизори, на които се предават най-актуалните спортни събития, а залагащите могат в реално време да преведат суми в брой към съответния сайт, за да направят залог - чрез ЕГН или код, подаден им от букмейкърската къща.
Такива партньорски офиси има вече в 15 града из България - Благоевград, Бойчиновци, Брезник, Бяла Слатина, Враца (2), Глоджево, Кулата, Перник, Плевен, Пловдив (2), Разград, Русе, София (5), Стара Загора и Харманли. 
близо 6 Но и на много други места може да се залага денонощно с пари в брой, тъй като около по-големите офиси на "Изипей" - вече на 77 места в страната, има и банкомати на фирмата, като тази мрежа се разраства непрекъснато.