Един въпрос броди из Враца! Помияр ли е Гошо Синдика?

От няколко седмици един въпрос броди из Враца и руши съня на прогресивното човечество, установи проверка на информационна агенция BulNews.bg. Всеки средно интелигентен човек, който следи обществено-политическия живот в областния град, се чуди дали Гошо Синдика е най-големият помияр, оцелял по тези географски ширини. Поводът за тези сакрални размишления е поведението на посоченото подло същество, получило възможност да влияе на хората чрез една умираща медия.
На 2 октомври бе проведен конкурс за директор на театъра във Враца. Досегашният шеф Анастас Попдимитров отново спечели доверието на комисията и получи нов мандат. В дните преди избора обаче, Гошо Синдика го заля с долнопробна помия, от която се носеше вонята на собствените му чорапи. На обществото напоително се обясняваше, че Попдимитров е накадърник, заради когото публиката ходи на театър с ушанки и ръкавици, и как културната институция е пропаднала и повече хора имало в библиотеката, отколкото в театъра. Поредицата от постановки на гостуващи представления бяха обяснявани с изгладнелите актьори, които останали без пари през лятото и решили да източат бедния врачанин. Стигна се дотам да се твърди, че изборът трябвало да бъде отложен, тъй като цялата комисия симпатизирала на сегашния директор и изборът щял да бъде опорочен. След като Попдимитров логично спечели конкурса за шеф, помията по негов адрес продължава да се излива.
Защо това обаче прави впечатление на врачани? Причината е една: преди да се завърне в умиращата медия, Гошо Синдика 6 години работи в театъра и благодарение на Анастас Попдимитров издържаше семейството си. През това време неговият шеф нито веднъж не му постави въпроса за работно време и защо по цял ден тича по събития, които предава за медиите, на които е кореспондент. Освободи го едва когато от Министерството на културата съкратиха щата.
Любопитното е и друго. През последните 13 години Гошо Синдика е имал двама работодатели, но и по двамата плюе с нескрито задоволство. Седем години той бе под крилото на Даниел Бузов, а след раждането на сина му предпочете спокойствието на театъра, където кюти следващите 6 години. Това обаче не му пречи по всякакъв начин да опитва да злепоставя хората, при които е папкал бял хляб. Няма човек, който да е изхрачил повече клевети срещу бившите си работодатели, отколкото той. Прави го постоянно, методично, с упорство, близко до диагноза от психодиспансера. И докато за Даниел Бузов може да се търси причината за това нестабилно емоционално състояние в конкурентната среда, то за Попдимитров няма видима такава.
Гошо Синдика трябва да проумее, че долнопробният помияр, в който се е превърнал, няма шанс да полети, въпреки тлъстите пържолки, с които го хранят от оня ресторант. На тези години трябва да се примири с дребничкия си ръст, който не му позволява да мери осанка с бившите си работодатели. Време е да спре да се катери по гърбовете им, тъй като силите го напускат и може да падне отвисоко и да се наниже като гергьовско агне в края на април.

Галерия