Стотици се простиха с Иван Петков – Гуньо

 Стотици близки, приятели и познати от цялата страна изпратиха днес в последни му път Иван Петков – Гуньо, който загина в жестока катастрофа между Враца и Криводол в неделя.
Поклонението пред паметта му се състоя в църквата „Свети Николай“. Венци и цветя поднесоха всички институции в града, спортни клубове, членове на групировката ТИМ, десетка ВИС-аджии, известни бизнесмени от Северозапада, спортни деятели и други. Пред църквата, където се състоя поклонението пред тленните останки на Гуньо, повече от два часа се редяха хора, за да си вземат последно сбогом с известния бизнесмен.
Иван Петков е роден на 19 март 1961 година в село Лиляче. Семеен е, има двама сина, които също като баща си са постигнали завидни успехи в спорта.
Гуньо започва да тренира борба още в 5 клас при Младен Захариев. Като юноша продължава при Илия Здраков, а по-къснно тренира при Христо Трифонов, Иван Николов – Бимбо, Петър Илиев и Петко Петков. Постига добри резултати на тепиха – става републикански шампион в различни възрасти, печели републикански турнири в категория до 70 и 74 килограма. Стига до националния отбор по борба в различни възрасти – юноши, младежи и мъже. Участва с успех в различни състезания и международни турнири. През 1988 година става вицешампион на Панамериканските игри. Печели медали от състезания в Скандинавия.
След завършване на активна състезателна дейност помага на спорта във Враца. Освен на борбата, където е член на управителния съвет на клуба, помага още на леката атлетика, тениса. Запален по футбола, където играе за родния „Ботев” /Лиляче/. Последната му страст бе брижда. Участва в състезания, помага на местния тим „Сириус” да изгради нова зала за спортен бридж. Помага същи и в дейността на клуб „Олимпиец” и СД „Ботев”.
Освен в спорта, Иван Петков е постигнал завидни успехи и в бизнеса. Той се е занимавал в множество различни сфери – собственик е на няколко язовира във Врачанско, а също и на Рибарника. Бизнесът му се простира чак до Конго, до където той често пътува.