85% от българското недвижимо културно наследство е в риск

"Непосредствено след встъпването ми в длъжност през 2021 г. направих мониторинг на състоянието на българското наследство, какъвто не е правен от 30 години. Резултатите: 10% от недвижимото културно наследство е необратимо унищожено; 35% е в аварийно състояние, на път да изчезне; 40% е в добро техническо състояние, но с нарушена автентичност. Това означава, че 85% от обектите са в риск и че в близките години България ще загуби половината си недвижимо културно наследство", пише в отчета си, изпратен до медиите арх. Петър Петров, досегашният директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Според него в системата на опазване на културното наследство има проблеми от различен тип - законодателни, институционални, образователни и социално-икономически.
"Направихме анализ. Огласихме го многократно. Предложихме план за стратегически и спешни мерки за спасяване на недвижимото културно наследство пред Министерството на културата, Министерството на финансите, Комисията по култура и медии в Народното събрание. Предприех всички възможни действия в рамките на моите правомощия", пише той.
По думите му в период на политическа нестабилност и честа смяна на министри (бел. ред. Петров е директор на НИНКН от 2021 до 2025 г.) много пъти се е налагало екипът му да започва отначало с "убеждаването, данните, анализите, предложенията, търсенето на подкрепа".
"Устойчивото решаване на проблемите в опазването обаче е невъзможно без законови промени, без подкрепа от законодателната и изпълнителната власт, без разбиране за важността и потенциала на недвижимото културно наследства за нашата идентичност като личности и като общество и за икономиката на страната. За поредицата от парламенти и правителства от 2021 г. насам недвижимото културно наследство не беше приоритет", подчертава той.
Петров твърди, че НИНКН понася последиците от политически решения през последните десетилетия, довели до разбиване на системата за опазване.
"Институтът често е принуден да носи отговорност за чужди действия и решения в миналото и сега. Обект е на атаки и опити за натиск, продиктувани от различни интереси, в които, за съжаление, се включват и политически фигури. Резултатът е загуба на недвижимо културно наследство. И на обществени ценности", обяснява той.
Дейностите и реформите в института по време на ръководството на Петров, които намират място в отчета са свързани с предложения за промени в нормативната рамка и експертни обсъждания.
Към реформите се включва и подобряване на капацитета (щатния състав) на НИНКН:
"Институтът - основен инструмент в системата за опазване - беше сведен до администратор на преписки, с по-малко от 50 служители, с непопълнени щатни бройки, с експерти на високо ниво и унизително ниски заплати", подчертава Петров.
Той обръща внимание, че под негово ръководство е оптимизирана и съгласувателната дейност в институцията.
"При встъпването ми в длъжност като директор на института имаше над 300 забавени преписки. В рамките на следващите месеци повечето от тях бяха приключени", уточнява той.
В отчета на Петров се включват и въвеждането на съвременни технологии в работата на НИНКН, създаването на партньорства и популяризирането на недвижимото културно наследство.
В благодарствени редове Петров изразява признателност на министрите проф. Велислав Минеков, Кръстю Кръстев и маестро Найден Тодоров, които по думите му са съдействали "за част от важните промени в НИНКН и в опазването на недвижимото културно наследство".
Прави впечатление, че в списъка с имената на министрите, оказали съдействие за промените, необходими за опазването на българското недвижимо културно наследство не присъства името на настоящият министър на културата Мариан Бачев, с когото Петров също е работил.
Днес от политическа партия "Продължаваме промяната" (ПП) обявиха, че ще поискат оставката на Бачев, ако продължава да не взима мерки за опазване на недвижимото културно наследство на страната и поставя под риск културния сектор "да стане жертва на действащия корупционен модел на управление".
Според партията от 2021 г. досега са били постигнати резултати в опитите за опазването на културното наследство на България, въпреки "наследените трудно преодолими проблеми" преди това. От ПП смятат, че настоящото ръководство на културното ведомство не е успяло да развие положените основи. Те упрекват Мариан Бачев и екипа му, че страната отказа домакинство на сесията на ЮНЕСКО и се "отказа от вече осигурена възможност за защитата на наследството и подобряване на международния престиж".