Украйна и САЩ си разменят предложения за примирие

Украински и европейски представители на 23 април са представили на САЩ предложение за примирие в Украйна по време на многостранните преговори в Лондон. "Телеграф" съобщи на 25 април, че предложението съдържа пет точки, пишат от Института за изследване на войната (ISW).
"Ройтерс" публикува пълния текст на условията, които украински и европейски представители са разработили в отговор на седемточковия мирен план на САЩ на 25 април.
Предложението призовава за пълно, безусловно прекратяване на огъня във въздуха, морето и на сушата, едновременно с незабавни технически преговори за прилагане на примирието, с участието на Съединените щати и европейски страни; наблюдение под ръководството на Съединените щати с подкрепата на трети страни; стабилни гаранции за сигурност, ако Украйна не се присъедини към НАТО; и Русия безусловно да върне незаконно депортираните украински деца и задържаните украински цивилни, както и да участва в размяна на военнопленници "всички за всички".
Предложението, според съобщенията, отхвърля ограниченията за разполагане на каквито и да било приятелски сили в Украйна.
Украинско-европейското предложение гласи, че Русия и Украйна ще преговарят по териториалните въпроси едва след прилагането на пълно и безусловно прекратяване на огъня и че тези преговори ще използват настоящата фронтова линия като отправна рамка.
Предложението би осигурило на Украйна "безпрепятствен достъп" до река Днепър и контрол над Кинбурнската коса и язовир Каховка. Украйна си връща контрола над окупираната Запорожка атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) "с участието на САЩ". Партньорите на Украйна ще работят за постигане на консенсус относно членството в НАТО и че Украйна ще се стреми към присъединяване към Европейския съюз (ЕС).
Според съобщенията украинско-европейското предложение призовава Съединените щати и Украйна да изпълнят споразуменията за минерали и за икономическо сътрудничество. Санкциите на САЩ срещу Русия могат да бъдат "постепенно облекчени", ако бъде постигнат устойчив мир, и могат да бъдат възобновени, ако Русия наруши мирно споразумение. Съобщава се, че предложението призовава за пълно възстановяване на Украйна и финансово обезщетение, включително използване на замразени руски активи.
"Ройтерс" публикува и пълния текст на седемточковото мирно предложение, което специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф е представил на украински и европейски представители в Париж на 17 април, потвърждавайки по-ранни съобщения за мирното предложение на САЩ.
"Ройтерс" съобщи, че американският план изисква незабавно прекратяване на огъня и директни технически преговори между Русия и Украйна.
Специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф се срещна с руския президент Владимир Путин в Москва на 25 април, като се съобщава, че за да осигури голяма руска отстъпка в бъдещо мирно споразумение. Виткоф се срещна с Путин, главния изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции и специален представител на президента по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев, както и с помощника на президента Юрий Ушаков.
Ушаков заяви, че срещата е продължила три часа, е включвала обсъждания за евентуално възобновяване на преките украинско-руски преговори и твърди, че срещата е "сближила" позициите на САЩ и Русия относно Украйна и други неуточнени въпроси.
Към момента на публикуване на тази статия американски представители не са съобщили подробности за срещата на Уиткоф с Путин.
На 24 април Bloomberg съобщи, позовавайки се на запознати с въпроса, че Уиткоф е планирал да представи искане Русия да приеме правото на Украйна да развива адекватно оборудвана армия и отбранителна промишленост като част от мирно споразумение с Русия.
Това съобщено искане на САЩ противоречи на искането на Кремъл за демилитаризация на Украйна - искане, което Кремъл отправи за първи път към Украйна и Запада през декември 2021 г.
Според съобщенията, американският план предоставя на Украйна силни гаранции за сигурност от коалиция от европейски и желаещи неевропейски държави, но също така призовава Украйна да се откаже от усилията си за присъединяване към НАТО, като същевременно запази възможността да се стреми към членство в Европейския съюз (ЕС).
Американският план включва "де юре" признаване от страна на САЩ на руския контрол над окупирания Крим и де факто признаване на руския контрол над Луганска област и части от окупираните Запорожка, Донецка и Херсонска области. Признаването би представлявало значителна отстъпка за Русия, която трябва да бъде балансирана от значителна руска отстъпка в замяна.
Руските сили все още не са в състояние да започнат офанзивна операция, която би могла да превземе Киев или да прекоси река Днепър в Южна Украйна по това време, и прекараха 2024 г. в отчаяна борба, за да превземат район с девет десети от размера на Роуд Айлънд. Русия няма военната мощ да превземе останалата част от Украйна, без пълномащабна мобилизация на руското общество, а вероятно и не тогава, стига западната подкрепа за Украйна да продължи.
Нещо повече, Кремъл не се е отказал от максималистичните си цели. Рупорите на Кремъл, включително секретарят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, положиха риторичната основа Русия в крайна сметка да предяви претенции към по-голямата част или цяла Украйна.
Руските власти също така удвоиха исканията си за смяна на режима в Украйна и реториката си, целяща да подкопае легитимността на настоящото украинско правителство, още на 24 април.
И двете тези усилия, взети заедно, показват, че Путин запазва целта си да контролира цяла Украйна, но е ограничен от неспособността на Русия да постигне тази цел по военен път.
Руските власти засилват оправдаването на руската инвазия в Украйна, за да създадат условия за бъдеща руска агресия срещу европейски държави и да контролират европейската отбранителна политика в рефлексивната контролна кампания на Кремъл. Руското Министерство на външните работи (МВН) публикува на 25 април доклад, озаглавен "80 години след Великата победа: Сянката на нацизма отново покри Европа", в който европейските държави и длъжностни лица обвиняват във възраждане на нацистката идеология и създаване на политики, дискриминиращи рускоезичното население, особено в Литва, Латвия и Естония.
Неизвестни лица убиха заместник-началника на Главното оперативно управление на руския Генерален щаб, генерал-лейтенант Ярослав Москалик, в Балашиха, Московска област, на 25 април. Неизвестни лица взривиха импровизирано взривно устройство (СВУ), пълно със шрапнели, монтирано на превозно средство, докато Москалик минаваше покрай колата.
Говорителят на руското Министерство на външните работи (МВН) Мария Захарова и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обвиниха Украйна в участие в убийството на Москалик.
Към момента на публикуване на тази публикация украинските власти не са коментирали нападението. Украинските служби за сигурност (СБУ) поеха отговорност за убийството на началника на руските сили за ядрена, биологична и химическа защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговия помощник майор Иля Поликарпов в Москва на 17 декември 2024 г., което прави това второ убийство на руски генерал в Москва през последните пет месеца.