74% от младите хора в България обмислят емиграция в чужбина

Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", в което са участвали 9 000 души на възраст между 14 и 29 години.
Според изследването последните години бележат ръст в миграционните намерения на младежите, вероятно заради множеството кризи породени от пандемията от коронавирус, войната в Украйна и инфлацията.

"Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (20,8 %) или че не могат да преценят (28,3 %)", съобщи Първан Симеонов, който е част от екипа на проучването.

Данните от изследването сочат, че едва 26% от младите хора в България не възнамеряват да емигрират. По думи на Симеонов заедно с плановете за напускане на страната и установяване в чужбина се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в профилът на потенциалните емигранти. Над 80 % от желаещите да емигрират обаче нямат ясни планове и подготовка.

"Формира се прагматичен възглед за емиграцията като възможен и временен, а не единствен и постоянен път към бъдещето", отчете социологът, цитиран от БТА.

Да учат, но за какво?

Близо половината от работещите млади хора декларират, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е нараснал драстично (от 18% на 48%) и е чувствително по-висок от средния за региона. Според данните от проучването едва 51% от младите смятат, че експертните им умения ще им помогнат да си намерят работа.

Въпреки това, повечето млади българи (56%) смятат за важно да завършат университет, но едва около една пета (21%) са удовлетворени от качеството на образованието у нас.
"Анализът на събраните данни дава основания да се обобщи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители", отбеляза Симеонов.
Същевременно обаче изследването установява ниски нива на удовлетвореност от качеството на придобитото образование (21%) и високи възприятия на корупция в образователната система (57%).

Мнозинството от респондентите намира за важно завършването на висше образование (56 %), но не и инвестицията на време в образователна подготовка.
"Образователната мобилност не е широко разпространена и не предизвиква интерес", посочи още Първан Симеонов.
Според проучването индивидуалните ценности надделяват в съзнанието на младите българи пред колективните. Човешките права (24 %) и сигурността (20 %) и икономическото благосъстояние (14%) заемат челни позиции, докато равенството (7 %) и демокрацията (5 %) остават назад сред посочените на първо място ценности.

Според изследването на фондация "Фридрих Еберт" младите българи са все повече толерантни към другите, но и понякога склонни да се примиряват с незаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на данъци.
"Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето", отбеляза Борис Попиванов – доктор по политология и научен ръководител на проекта.
Най-сериозните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%).
Изследването показва, че личният оптимизъм, характерен за младия човек, съжителства с обществен песимизъм. Младите са повече оптимисти за собственото си бъдеще, отколкото за бъдещето на българското общество", посочи още Попиванов.
Според данните мнозинството млади хора (70%) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% вярва в по-доброто бъдеще на българското общество.
Има осезаем ръст в интереса към политиката – от 7% през 2018 г. на 21% сега. Готовността за политическо участие обаче не е висока и издава недоверие към институционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните (бойкоти, подписки, доброволчество), сочи изследването.

"Осезаем е и спадът в доверието към всички основни институции, включително към ЕС, който получава нива на доверие от 24 %. Това не означава непременно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че Европейският съюз предлага в този момент необходимите за България решения", смята Попиванов.
Едва 15% от младите българи обаче виждат себе си напълно като европейци, докато 16% изобщо не се смятат за такива.

"Съществуват и сериозни дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща понякога българската идентичност от европейската", обясни Юлиана Гальова, част от екипа на проекта.
Българските млади са повече десни (24%), отколкото леви (15%) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от проучването. По-голямата част (41%) от участниците в проучването се определят в центъра.
Един немалък дял от 19% от респондентите подкрепят тезата, че диктатурата може да е по-добра форма на управление от демокрацията.

"В нагласите си към актуални теми и проблеми младите хора са по-скоро предпазливи. Отсъстват категоричност по въпроси като климатичните промени, както и ентусиазъм спрямо изкуствения интелект. Материални съображения диктуват често отношението към бежанците или към работата от вкъщи", добави Гальова.