Българската прокуратура е свръхфинансирана

Държавните разходи за съдебната власт в България в номинално изражение (в евро, средно на човек от населението) за първи път настигат европейската медиана, т.е. средноевропейското ниво. Когато обаче разходите за правосъдие се разгледат поотделно за съдилищата и за прокуратурата, става ясно, че средствата, отделяни за държавното обвинение, всъщност са не просто над европейската медиана, а са два пъти повече, докато тези за съдилищата остават под нея.
Това сочи анализът на данните от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), направен от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Като дял от БВП, България заема второ място в ЕС по бюджетни разходи за прокуратурата - след Кипър. Самото лидерство на Кипър се случва за първи път от 2014 г. Иначе българската прокуратура е традиционен рекордьор по разходи като дял от БВП за последното десетилетие.
По отношение на разходите за съдилищата (като дял от БВП), България е втора след Полша за 2022 г. През 2020 г. държавата ни е четвърта след Словения, Полша и Хърватия, през 2018 г. - трета след Словения и Хърватия, през 2016 г. - пета след Словения, Хърватия, Унгария и Полша, през 2014 г. - четвърта след Словения, Хърватия и Полша. С други думи, прокуратурата играе важна роля в това България да е традиционен първенец в ЕС по разходи за правосъдие като дял от БВП, пишат от ИПИ.
"Една от причините за това е раздутият и високоплатен щат както на съдии, прокурори, следователи, така и на съответната администрация и помощници. Броят им необяснимо расте въпреки намаляването както на населението, а така и натовареността на органите на съдебната власт", се казва в анализа.
Според последните данни на CEPEJ (отнасящи се за 2022 г.), средният брой прокурори на 100 000 души население в България надхвърля европейската медиана над два пъти, а администрацията, която ги подпомага - над три пъти. При проследяване на тенденцията в това отношение през годините се вижда, че разликата със средноевропейското ниво постепенно и устойчиво расте.
Всъщност след Латвия през 2022 г. страната ни е с най-голям брой прокурори спрямо населението в ЕС. Така от трето място през 2020 г., България вече е на второ, и то с много близки стойности с лидера. А по отношение на администрацията в прокуратурата сме първи, и то не само в ЕС, а сред всички държави членки на Съвета на Европа.
Когато обаче се разгледат съдилищата, не сме чак такива "отличници“ - средният брой съдии на 100 000 души е почти два пъти над европейската медиана, докато разликата при администрацията спрямо медианата не достига два пъти. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души след Словения, Хърватия, Гърция и Люксембург, така и по отношение на съдебната администрация - след Испания, Полша, Хърватия и Словения.
"Прокуратурата е свръхобезпечена - далеч по-обезпечена от съдилищата с административен персонал и сравнително по-обезпечена с прокурори. Изглежда, че назначаването на роднини в администрацията на прокуратурата е по-лесно. Резултатите от нейната работа обаче не просто не отговарят на така създадените ѝ благоприятни, даже охолни условия за ефективна борба с престъпността, а обратно - създават усещане за оскъдица предвид липсата на влезли в сила присъди за корупционни престъпления, извършвани от представители на властта, и желанието на някои прокурори да се присламчват към "семейства“, които поддържат доходоносен бизнес. Свръхфинансирането на прокуратурата не води до повишена ефективност, а напротив - засилва усещането за безнаказаност и липса на отчетност. Данните показват, че вместо да бъде гарант за спазване на законността, тя често действа като структура сама за себе си, със свои собствени интереси, защитени от щедрото държавно финансиране", заключава ИПИ.