„Очевидно е било събитие, тъй като на откриването на паметника на 27 май, 1890 година, са присъствали първите мъже, княз Фердинанд, Стефан Стамболов, живи участници в освободителните процеси, защото всички много добре са знаели, че това е не само първият паметник на Ботев в България, това е първият паметник на възрожденец след Освобождението“, казва историкът Мая Антова.

През годините обаче Еберлайновият Ботев отнасял много повече критики, отколкото похвали, както заради размерите си, така и заради разминаването  с представата за героя.

„Нека не забравяме, че тогава площадът е бил много по-малък, отколкото е в момента, така че по отношение на онези мащаби, големината на паметника не е била стъписваща, напротив, идеята на Густав Еберлайн, авторът на тази скулптурна композиция, е да го представи по-скоро в естествен ръст. Сега, дали добре е представи лицето, т.е. как е изглеждал Ботев в неговите очи, опитвал се е да събере информация не само от снимки, но и от хора, които са му разказвали как е изглеждал Ботев, за да се доближи до истината. Интересното е, че врачани казват: „това не е Ботев“, обяснява още Антова.

След Втората световна война първият паметник на Ботев  е демонтиран и днес е в музея. На негово място е поставен бюст-паметник, но и той е преместен. А от 1964 година в емблема на града се превръща третият, дело на Владимир Гиновски. Според мнозина – най-близък до първообраза и заедно с постамента висок цели 12 метра.
Едва ли някой си е представял, че и той ще бъде преместен, макар и временно, за ремонт. Реакциите са различни – от притеснение, до радост.
А на въпроса защо паметникът не се ремонтира на място, отговарят експертите.

„По-лесно е, ако в хоризонтално положение се извършват работите, още повече, че ако пече слънце, вътре в паметника е изключително горещо, ако трябва да има човек вътре, който да работи“, казва архитект Александър Асенов.
И обещават:
„Паметникът ще бъде реконструиран точно във вида, в който го виждате и сега, няма да се правят никакви промени по него, които са външни, но това, което има нужда да се направи, това е укрепване на вътрешната метална конструкция, която сега е ръждясала“.
А историкът Мая Антова заключава:
„Все ми се ще да не драматизираме, защото мисля, че изхождаме от това, че едни други паметници си отидоха от нашите пространства драматично, тук такова нещо няма, аз наистина си мисля, че паметникът ще се върне на мястото, където е поставен преди 61 години, така че наистина да имаме възможност да продължим да се радваме на емблемата на Враца“.
Очакваме завръщане.