Вижте какво реши министерският съвет днес
Вицепремиерът Томислав Дончев е определен за председател на Съвета за икономически анализи
Министерският съвет определи заместник министър-председателя и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев за председател на Съвета за икономически анализи.
Съветът за икономически анализи е създаден с ПМС № 28 от 2023 г., в изпълнение на ключов етап от реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост.
В състава на съвета като негови членове са включени представители на академичната общност, включително от престижни международни университети. Съветът има съвещателни функции за подпомагане на органите на държавна власт и е независим при изпълнението на своите функции.
Дейността на съвета от неговото създаване доведе до устойчиво осигуряване на българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза, която да подпомага процеса на вземане на стратегически и дългосрочни икономически решения.
Правителството прие Пътна карта за довършването на АМ „Струма“
Министерският съвет прие Пътна карта за завършване на автомагистрала „Струма“. С нея се възлагат конкретни действия за изпълнение на проекта, отговорни институции, както и срокове. Така се гарантира, че правните и техническите аспекти и тези, свързани с опазването на околната среда, са надлежно взети предвид при подготовката и изпълнението на проекта. Изпълнението на Пътната карта ще се следи от постоянно действаща експертна група, в която ще участват компетентните институции в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерство на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата, както и представители на Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ (Коалицията) в качеството им на заинтересовани лица. Групата ще бъде сформирана от заместник министър-председателя и министър на транспорта.
По препоръка на Бернската конвенция картата е разработена съвместно между българските власти и Коалицията, като със сътрудничеството на Секретариата на конвенцията е постигнато съгласие между двете страни за необходимостта от напредък в доизграждането на автомагистралата.
Според разписания в пътната карта график се предвижда през месец февруари 2025 г. да се проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за изработване на идеен проект за осигуряване на направлението София - Кулата в участъка Симитли - Кресна извън Кресненското дефиле. Месец юни е индикативният срок за сключване на договор с изпълнител, а най-малко половин година ще е необходима за изпълнение.
След процедура по екологичното законодателство се предвижда до декември 2027 г. да бъде изготвен инвестиционен проект във фаза: Технически проект и ПУП-ПП, а индикативният срок за приключване на строителството е юни 2031 г. Това са само част от разписаните стъпки за завършването на АМ „Струма“ между Симитли и Кресна от София към Кулата. Освен тях в картата са заложени временни смекчаващи мерки и мерки за безопасност, както и действия след реализацията на проекта. Сред последните са рехабилитация на съществуващия път (Е79) със прилагане на смекчаващи мерки, което трябва да се случи след изпълнение на платното от Кулата до София и извеждане на трафика двупосочно по него. Набелязано е още в заданието, доклада и решението за ОВОС/ОС да се отчете и мотивира, че пътят през Кресненското дефиле (Е79) ще се разглежда само като допълващ/локален път и няма да изпълнява функциите на западно платно на магистралата, както е било предвидено в Източния вариант Г10.50.
Завършването на АМ „Струма“ ще спомогне за постигане на целите за ефективното и устойчиво интегриране на националната пътна инфраструктура в европейската, повишаване на кохезията и подобряване на връзките между България и останалите страни-членки на ЕС. Нейното доизграждане е пряко свързано с националната ни сигурност, тъй като осигурява транспортна свързаност със съседните ни страни Румъния и Гърция, които членуват в Европейския съюз и НАТО.
Одобрена е позицията на България за заседание на Съвета ЕКОФИН
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 18 февруари 2025 г. в Брюксел.
По време на заседанието Европейската комисия ще представи „Компас на конкурентоспособността“ като първата голяма инициатива, която ще очертае стратегическата рамка на бъдещата й работа въз основа на доклада на Марио Драги.
В дневния ред на срещата е предвидено провеждането на политически дебат на прилагането на рамката за икономическо управление.
Очаква се министрите да одобрят препоръка относно освобождаването от отговорност на ЕК във връзка с изпълнението на бюджета за 2023 г., заключения относно насоките за бюджета на ЕС за 2026 г., доклад по механизма за ранно предупреждение за 2025 г. съгласно европейския семестър, както и препоръка на Съвета на ЕС относно икономическата политика на еврозоната.
Членовете на Съвета ще обсъдят прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост и ще одобрят измененията на плановете по него на Белгия и Латвия.
Предвижда се и провеждането на дискусия за икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна.
Министрите ще одобрят мандата на ЕС за срещата на министрите на финансите и управителите на централни банки на държавите от Г20.
Правителството прие доклада за дейността през 2024 г. на Съвета по европейските въпроси
Министерският съвет прие Годишния доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси през 2024 г. Докладът съдържа информация за взетите от СЕВ решения в изпълнение на задълженията, възложени му с ПМС 85/2007 в рамките на координационния механизъм по въпросите на Европейския съюз и за гарантиране пълноценното участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС, както и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС.
През изминалата година СЕВ прие общо 539 решения, отразени в 49 протокола. Отчетната година съвпадна с провеждането на изборите за Европейски парламент през месец юни 2024 г., което предопредели високата интензивност в преговорите между институциите на ЕС през първата половина на 2024 г., с цел постигането на максимален напредък по законодателните предложения, свързани със заложените приоритети и цели на Съюза. Докладът съдържа информация и за дейностите през 2024 г. за проследяване изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС и осъществения мониторинг в рамките на СЕВ.
В условията на политическа несигурност в България през 2024 г., от една страна, и изключително натоварен дневен ред в Европейския съюз, от друга, предвид провеждането на избори за Европейски парламент и приключването на институционалния цикъл на ЕС, организацията на работа на координационния механизъм по въпросите на ЕС, както и изграденият административен капацитет осигуряваха непрекъсваемост в процесите на активен обмен на мнения между членовете на Съвета при изготвянето и защитата на българските позиции на всички нива в процеса на вземане на решения в ЕС, както и за осъществяването на ефективен мониторинг на изпълнението на ангажиментите на страната ни, произтичащи от членството в ЕС.
Одобрен е Планът за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС
Министерският съвет прие Решение за одобряване на План за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Планът за действие за 2025 г. е изготвен на базата на предложенията на работните групи към Съвета по европейските въпроси (СЕВ). В него са включени и неизпълнените в срок мерки от Плана за 2024 година със срок за изпълнение до 31 януари 2025 г.
В проекта на План за действие за 2025 г. са включени 203 мерки, свързани с изготвянето на нормативни актове, въвеждащи изискванията на директиви на ЕС със срок за транспониране през 2025 г. и до края на м. април 2026 г., както и директиви и рамкови решения, чиито срок за транспониране е изтекъл, но все още не са въведени; осигуряването на прилагането на учредителните договори, регламентите и решенията на ЕС; изпълнение на поети ангажименти в рамките на Пилотния проект за правото на ЕС или в рамките на процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС; мерки, свързани с изпълнение на решения на съдебните институции на ЕС; докладване на ЕК и/или задължение за предоставяне на информация съгласно учредителните договори, директивите, регламентите и решенията на ЕС.
Особена загриженост предизвикват мерките, свързани с отстраняване на допуснати от България нарушения на правото на ЕС. В проекта са включени 43 мерки, свързани с поети ангажименти в рамките на 45 процедури за нарушение.
През 2025 г. ще продължи ежемесечното отчитане на изпълнението на Плана за действие в рамките на Съвета по европейските въпроси и на всеки три месеца пред Министерския съвет.
Нина Лазарова ще бъде почетен консул на Канада в България
Министерският съвет прие решение за даване на съгласие за откриване на консулство на Канада в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, и за даване на съгласие на г-жа Нина Михайлова Лазарова, гражданин на Република България, да изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на Канада в Република България, със седалище в град София и с консулски окръг, обхващащ територията на Република България.
Г-жа Нина Лазарова е български гражданин, владее английски и френски език. През декември 2019 г. е назначена за почетно консулско длъжностно лице на Канада за Република България за период от 5 години. С нота в края на 2024 г. канадското правителство уведоми за желанието си за назначаване на г-жа Лазарова за почетен консул в България за следващ период.
Продължаването на дейността на почетния консул на Канада в България ще подпомогне усилията за по-нататъшно разширяване и укрепване на двустранните отношения. Осигуряват се добри условия за организиране на съвместни прояви, оказване на консулско съдействие на канадски граждани, предоставяне на информация за развитие на търговско-икономическите връзки. Очаква се с дейността си почетният консул да спомага за укрепването на двустранния диалог.
Правителството одобри доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси“, проведено на 28 януари
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 28 януари 2025 г. в Брюксел. България беше представена от заместник-министъра на външните работи на България г-жа Елена Шекерлетова.
Полското председателство на Съвета на ЕС представи своите приоритети в рамките на COB, а именно: върховенство на правото, разширяването на ЕС и вътрешните реформи, борбата с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, укрепването на демократичната устойчивост в ЕС и в съседните му държави, развитието на сътрудничеството с Обединеното кралство и полагането на основите за преговорите по новата многогодишна финансова рамка.
В рамките на Годишния диалог за върховенство на правото в ЕС министрите обсъдиха последните развития в областта на върховенството на правото в Унгария, Португалия, Румъния и Словения.
Одобрена е позицията на България за участие в неформална среща на министрите по европейските въпроси на държавите членки на ЕС
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в неформална среща на министрите по европейските въпроси на държавите членки на ЕС, която ще се проведе на 17-18 февруари 2025 г. във Варшава. Министрите ще обменят виждания по „Многогодишна финансова рамка след 2027 г.“ и ще обсъдят темата „Укрепване на гражданската и военна подготвеност и готовност на Европа“.
По отношение на следващата Многогодишна финансова рамка България ще акцентира върху значението на Кохезионната и Общата селскостопанска политика.
По темата „Укрепване на гражданската и военна подготвеност и готовност на Европа“ България ще подкрепи комплексен подход, насочен към повишаване на готовността на ЕС за справяне с кризи в контекста на новите геополитически и технологични реалности.
Правителството прие позиция за присъединяване на България към декларация на ОИСР за новите граници за социалната политика
Правителството прие позицията на България за присъединяване на страната към Декларация „Нови граници за социалната политика: Инвестиране в бъдещето“, която ще бъде приета на среща на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на министрите по социалната политика на 14 февруари в Париж, Франция.
По време на форума министрите ще разгледат новите граници на социалната политика и ще обсъдят решения на предизвикателствата, свързани с равенството, недискриминацията и благосъстоянието. Сред темите за дискусия ще бъдат социалните инвестиции, които са приоритет за държавите-членки на ОИСР.
В края на пленарната сесия ще бъде приета Декларация „Нови граници за социалната политика: Инвестиране в бъдещето“. Присъединяването на България към документа ще демонстрира готовността на страната ни да стане член на ОИСР и да се ангажира с политиките на организацията.
Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност
Предвид напредналия етап в процеса за присъединяване на България към еврозоната и към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и изпълнението на поетите ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост следва да бъдат предприети конкретни действия за гарантиране изпълнението на ангажиментите в областта на управлението на държавните предприятия и особено за дейността, свързана с реализирането на програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
С цел изпълнение на поетите ангажименти от нашата страна по въпросите свързани с държавните предприятия, Правителството прие Решение за възлагане на изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност - предимно търговска или предимно публични функции и политики.
Въз основа на актуализирания Анализ ще бъде изготвена нова програма за преобразуване на държавните предприятия, която ще бъде представена на Министерския съвет за приемане.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството обяви част от имот - публична държавна собственост за частна държавна собственост. Тя е в управление на Висшия съдебен съвет (ВСС) за нуждите на Национална следствена служба към Прокуратурата на Република България и представлява триетажна сграда на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 42 в гр. София. Поради силно влошеното експлоатационното състояние на конструктивните елементи на сградата с решението на Министерския съвет се дава съгласие ВСС да я премахне за своя сметка при спазване на изискванията на чл. 197 от Закона за устройство на територията.
Съгласно друго решение на кабинета имот - публична държавна собственост, управляван от Министерство на правосъдието за нуждите на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, става частна държавна собственост. Той се намира в село Ивайло и представлява терен е площ 10 969 кв. м и 6 сгради в него. Имотът не се ползва по предназначение от предприятието и не отговаря на критериите от Закона за държавната собственост, определящи собствеността на държавата като публична.
Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ получава управлението върху част от имот - публична държавна собственост в гр. Враца. Тя представлява две стаи на втория етаж в сграда на бул. „Демокрация“ № 1. Една от стаите ще бъде използвана за офис на агенцията, а в другата ще бъдат комуникационно-информационни системи за управление. Със същото решение поради отпаднала необходимост управлението на частта от имота се отнема от Областната администрация на област Враца.
Националният осигурителен институт получава за безвъзмездно управление част от имот - публична държавна собственост, с предназначение за склад, на ул. „Екзарх Йосиф“ 15 А, ет. 1 в гр. Пазарджик за нуждите на териториалното поделение в града. Това реши правителството днес на редовното си заседание. Със същото решение друга част от имота, разположена на трети етаж в сградата, се предоставя безвъзмездно за управление на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за нуждите на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик. Предаването и приемането на имотите трябва да бъдат организирани в едномесечен срок, а областният управител на област Пазарджик да отрази промяната в актовете за публична държавна собственост.
Правителството предоставя на Тракийския университет управлението върху имот - публична държавна собственост, който се намира на ул. „Аверки“ № 2 в град Кюстендил. Той представлява терен с площ 8253 кв. м със 7 сгради в него. Имотът ще обезпечи възможността за развитие на научноизследователска и обучителна дейност от учебното заведение.
Одобрена е национална позиция във връзка с предстоящ преглед за присъединяването на България към седем правни инструмента от обхвата на Комитета по екологична политика на ОИСР
Министерският съвет одобри националната позиция във връзка с преглед за присъединяването на Република България към седем правни инструмента от обхвата на Комитета по екологична политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице ще представи позицията на Република България на сесията на Комитета в Париж, която ще се проведе от 19 до 21 февруари 2025 г.
Присъединяването на България към ОИСР е основен приоритет във външна политика на страната ни. Пълноправното членство в организацията ще създаде нови възможности за България да продължи своето развитие в съответствие с целите на организацията по отношение на опазването на околната среда и устойчивото развитие.
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в съвета по образование на ЕС
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета по образование на ЕС във Варшава. Темата бе посветена на приобщаващото образование, а позицията на нашата страна бе представена от посланика ни в Полша Маргарита Ганева.
По темата „Превантивните аспекти на приобщаващото образование и предизвикателствата пред процеса на прилагането им“ министрите споделиха, че се насърчават реформите и разработването на нови планове, създаването на координационни звена и работни групи на експерти за приобщаващото образование, както и сътрудничеството с родителите. Подчертана беше ключовата роля на учителите. България сподели визията си за развитие на приобщаващо, ценностно-ориентирано и продължаващо през целия живот образование, обучение и учене.
Втората пленарна сесия беше посветена на основаното на доказателства стратегическо прилагане на висококачествено приобщаващо образование. Министрите изведоха като важни обучението на учителите за работа с данни, регулярното провеждане на тестове, цялостния мониторинг на образователните системи и индивидуалното проследяване на напредъка на учениците.
България представи най-актуалните изменения в правната си уредба и участието си в проекти и инициативи за утвърждаване на толерантна училища среда.
944 са средищните детски градини и училища през тази учебна година
Общо 944 са средищните образователни институции през 2024/2025 г. От тях 707 са училища, 196 детски градини и 41 части от детски градини (филиали). Те са разположени в 631 населени места във всички области на страната.
Утвърждаването на средищните институции се прави ежегодно, като за тази цел правителството актуализира Списъка на средищните институции в страната. Промените се случват спрямо мотивирани предложения от кметовете на съответните общини и след решения на общинските съвети.
За средищна детска градина се определя институция, в която се обучават най- малко 4 деца в задължителна предучилищна възраст от други населени места, в които не може да се организира задължително предучилищно образование. Изискването е детската градина да бъде в най-близкото населено място до местоживеенето на тези деца.
Средищно училище е това, в което се обучават най-малко 10 ученици в задължителна училищна възраст от други населени места, в които няма такова. За него отново има изискване да бъде в най-близкото населено място спрямо адрес по местоживеене на учениците.
През тази учебна година в средищните институции се обучават 18 175 деца и 167 270 ученици, като за пътуващите, които учат в други населени места, ежегодно се осигурява безплатен транспорт.
Одобреното днес решение на Министерския съвет подпомага изпълнението на основна цел на образователната система, а именно по-добър обхват на децата и учениците в училище и създаване на благоприятни условия за провеждане на образователния процес.
Правителството определи 270 защитени детски градини и училища
В Списъка на защитените детски градини и училища за учебната 2024/25 година се включват 270 институции, реши правителството. Сред тях има 76 защитени детски градини и 27 филиали, както и 167 защитени училища от 26 области на страната. Те са в общини и области, където мрежата от детски градини и училища е оптимизирана, както и в райони с ниска гъстота на населението, гранични, планински и полупланински. При определянето им се отчита свързаността с пътната мрежа между отделните селища и особеностите на инфраструктурата.
За защитена градина се определя тази, която, ако бъде закрита, най-малко 8 деца в задължителна предучилищна възраст ще пътуват на не по-малко от 14 километра или 5 деца в задължителна предучилищна възраст ще пътуват на не по-малко от 20 километра до най-близката друга детска градина или училище.
За защитено училище (от I до VII клас) се определя това, което ако бъде закрито или преобразувано, най-малко 10 ученици ще трябва пътуват на не по-малко от 20 километра, за да учат.
За защитено училище (от VIII до X клас) се определя училище, което при закриване или преобразуване, най-малко 15 ученици ще пътуват повече от 30 километра до най- близкото друго държавно или общинско училище, в което се провежда обучение в съответния клас.
Одобрени са над 3,4 млн. лева за три проекта на перспективни млади български учени
Министерският съвет одобри 3 405 747 лева за подкрепа на три проекта на млади и обещаващи български учени, получили висока оценка от конкурса по компонента PROMYS на Българо-швейцарската програма за научни изследвания, но поради недостатъчен бюджет на програмата не финансирани от нея. Чрез отпуснатото от държавата финансиране тримата кандидати ще получат подкрепа за реализиране на проектните си предложения за период от 5 години (2025 - 2029 година). По този начин ще се създадат нови и по-големи възможности за кариерно развитие в страната, а тримата обещаващи учени ще са по-силно мотивирани да останат в България.
Компонентът PROMYS е насочен към изтъкнати млади учени от страните от Европейския съюз или Швейцария, които искат да развиват научна кариера в България и има за цел да им създаде обещаващи и интересни кариерни възможности в страната ни, като по този начин противодейства на „изтичането на мозъци“. Общите средства по компонента са 2 млн. швейцарски франка, като по него се финансират само три научни проекта. В оценяването на предложенията беше установено, че извън тях има и други достойни научни разработки, които следва да получат финансиране. В тази връзка се одобряват допълнителни средства за подкрепа на още трима млади български учени за реализирането на техните проектни предложения в България. Вследствие на това те ще се установят в страната и ще създадат собствени екипи, които ще работят в Института по механика към БАН, Института по астрономия към БАН и Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания.
Проектите им ще изследват оптимизирането на системите за съхраняване на топлинната и електрическата енергия чрез гранулирани материали, жизненият цикъл на кометите и секвениране от следващо поколение за диагностика и проследяване на пациенти със злокачествени миелоидни заболявания в България.
Това ще допринесе за подобряване на научния потенциал на страната и за повишаване качеството на научните продукти, услуги и процеси.
Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа в Република България
Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Законопроектът има за цел да въведе в българското законодателство мерки за осигуряване на условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631.
Регламентът създава рамка за разкриването на информация от емитентите на европейски зелени облигации на инвеститорите, установява задължение за проверка от външни проверители на основните документи, свързани с тези облигации, и урежда регистрацията и надзора над проверителите от страна на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Актът урежда и възможността за доброволно оповестяване на информация чрез общи стандартизирани образци за разкриване на информация за облигации, които не отговарят на критериите за „европейски зелени облигации“, но се предлагат на пазара като екологично устойчиви или облигации, свързани с устойчивостта.
Емитентите имат възможност да използват различни стандарти за емитирането на екологосъобразни облигации, но в случай, че възнамеряват да предлагат облигациите си като използват наименованието „европейски зелени облигации“, следва да спазват изискванията на регламента.
Предвижда се Комисията за финансов надзор и Българската народна банка да бъдат определени за компетентни органи по прилагането на регламента.
Със законопроекта също така се цели постигане на съответствие на нормативната уредба с изискванията на Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с оглед успешното приключване на прегледа на България пред Инвестиционния комитет на ОИСР. В изпълнение на това са предложени изменения в Кодекса за застраховането, с които се въвежда режим за извършване на дейност от оператори от трети страни. Предлагат се и изменения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, чрез които се създава възможност за инвестиране в недвижими имоти на територията на държави, които са се присъединили към Кодекса за либерализация на движението на капитали на ОИСР.
12.02.2025, 13:57 часа
202
0