Бойко Борисов залага капани на собствената си коалиция

През последните няколко седмици темата за новия държавен бюджет изпълва изцяло публичното пространство. И това е съвсем нормално. Очакванията (и апетитите) към публичните пари са огромни, още повече, че това е бюджетът, който очакваме да ни вкара в еврозоната. Пък и се заформи свирепа политическа битка около действителния размер на държавния дефицит, която поглъща изцяло вниманието на основните играчи в парламента.
Покрай всичко това беше изтикано настрана изявлението на водача на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов, че назначенията във втория ешелон на властта трябва да се отложат след приемането на бюджета. Тук става въпрос за зам.-министри, областни управители и всевъзможни други постове в изпълнителната власт, които са сложени на масата пред изгладнелите гербери и техните партньори в управляващата коалиция – БСП, ИТН и групата на Ахмед Доган. Всеки в коалицията очаква да получи много от това общо управление, а тези постове са един от основните инструменти, чрез които управляващите ще консумират властта. Затова изявлението на Борисов, че трябва да се почака, може да се окаже неочакван (а и съвсем ненужен) проблем.
Първо, да не забравяме, че самите държавни институции се нуждаят от тези назначения. Зам.-министрите поемат приоритетните ресори в министерствата. Министърът отговаря за общата политика на своето ведомство и прилагането на решенията на правителството и на парламентарното мнозинство. От неговите заместници се очаква да вършат реалната и конкретна работа по важните въпроси. Що се отнася до областните управители, те са трансмисията между правителството, неговите структури по места и общините.
Накратко казано, ако искаме държавата да работи нормално, тези политически назначения трябва да се случат. А сега армия чиновници в София и страната тръпне от напрежение кого и кога ще им стовари коалицията за шефове и гледат да не вършат никаква работа. Ако работят, току-виж сгафили нещо и тогава могат да се озоват сред изгонените при (неизбежните) политически чистки. И Борисов фактически отказва да свали това напрежение от държавните институции.
Второ, това вреди на новоизбрания премиер Росен Желязков.
Когато Борисов насочва действията на правителството, хората започват да си задават основателно въпроса – а кой всъщност управлява? Нали Желязков беше одобрен от парламента? Той би трябвало да си решава кого, кога и къде да назначи, като се съобразява с коалиционното споразумение на четворната сглобка.
Ако обаче партийният му водач започне да определя как да се случват нещата, тогава ще стане ясно, че той реално дърпа конците на изпълнителната власт. Но за какво тогава е коалиционното споразумение? Нали толкова време четворката си играеше да разписва механизмите, по които ще взимат общите решения. Цяла бюрокрация изградиха за целта с техния "съвет за съвместно управление".

За какво е тази структура, ако Борисов взима решенията?
И трето, бавенето на назначенията ще доведе до търкания между герберите и коалиционните им партньори. Вярно е, че БСП и ИТН засега са доволни и кротуват – нали имат министри и вицепремиери. Хората на Ахмед Доган обаче, които имат само подкрепяща роля според коалиционното споразумение, още не се получили нищо в изпълнителната власт. Това очаквано ги изнервя, както пролича от припламналото недоволство в социалните мрежи, където е сборният пункт на доганистите. Причината е, че от цялата управляваща коалиция те се намират в най-уязвима позиция заради битката си с "Новото начало" на Делян Пеевски, която до момента губят. Затова доганистите очакват, че с влизането във властта ще могат да почерпят сили от държавната машина, за да продължат с войната с Пеевски.
Сега обаче Борисов им казва – хайде, почакайте малко, че тук един бюджет трябва да се приема. А в същото време кабинетът все така оставя на постовете им областните управители на ДПС-НН, които уж бяха подали оставки. То поначало Пеевски не би трябвало въобще да разполага със свои хора на такива постове. Оказа се, че ги има, благодарение на предното правителство на Димитър Главчев. И сега доганистите ще трябва да търпят кадрите на "Новото начало" да заемат позиции, които те искат за себе си (да не говорим как после ще ги поделят помежду си). Това определено не ги прави щастливи. А да не забравяме, че кабинетът се крепи на половин дузина гласове в парламента, които всеки един недоволен коалиционен партньор може да дръпне, когато си поиска.
Това като нищо може да създаде проблеми и за приемането на държавния бюджет, заради който формално се бавят назначенията. Колко му е някой да се опъне на коалицията – или назначавате еди кого си, или някое бюджетно плащане няма да мине. Или пък обратното – прокарването на определени бюджетни разпоредби да стане условие за някой пост. Пазарлъкът така се случва в подобни коалиции.

Остава въпросът – защо Борисов постъпва така?
Защо иска да бави нещо, което така и така трябва да се случи, при това бързо? Може би иска да държи в напрежение съюзниците си? Да изтръгне нещо от тях покрай гласуването на бюджета? Каквото и да е, така водачът на герберите излишно залага капани на управлението, което и без това се крепи на косъм. И рискува стабилността на държавата, която иначе се кълне, че иска да опази.