Оценка за работата на главните прокурори: Гешев - 2.75, Сарафов - 2.81

Обществените оценки за работата на Иван Гешев и наследника му Борислав Сарафов като главни прокурори е критично ниска, но хората имат огромни очаквания към ръководителя на държавното обвинение. Съдебната реформа продължава да бъде важен приоритет, въпреки че е в застой.
Това са изводите от национално представително изследване, проведено в периода 26 ноември-15 декември 2024 г. от социологическа агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). То е направена по метода face to face с регистрация на данни чрез таблети сред 1020 пълнолетни граждани. 
В края на декември м.г. оценките за работата на прокуратурата през последните 10 г. са преобладаващо ниски и отразяват многократно регистрираното ниско доверие, потвърдено от редица социологически изследвания и анализи.
Според общественото мнение работата на обвинението под ръководството на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по петстепенна скала от 2 до 6 са "слаба" и "средна". Оценката за резултатите от дейността на прокуратурата по време на мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81.
Налице са все пак и специфики - докато оценките за мандата на Цацаров са били също критични, но изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев достига два пъти повече слаби оценки. Същата тенденция се запазва, макар и леко смекчена, при Сарафов.
Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата показват силно критични мнения, които са индикатор на слаби резултати както в справянето с битовата престъпност, така и в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези направления гражданите виждат основно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се използва за политически цели и няма никакви ползи за обществото от работата на главния прокурор.
Над две трети от пълнолетните българи смятат, че съдебната реформа е в застой, а основни аспекти от нея определят като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните все пак виждат някакви, макар и много слаби, резултати в отделни направления. Основните причини за неосъществената съдебна реформа според общественото мнение са интересите на различни обществени кръгове, които работят за това тя да не се осъществи (56%), както и политическата криза (37%), и липсата на политическа воля (35%) за реформи в този сектор.
Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля сред магистратите, което показва, че, от гледна точка на общественото мнение, няма "невинни" за несбъднатата съдебна реформа. Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма обществена подкрепа се споделя от едва 9% от запитаните. Налице е широк консенсус за важността на съдебната реформа. На това мнение са почти всички (75% смятат, че тя е много важна, а 20% - за по-скоро важна).
Българите задават широк кръг приоритети за съдебната реформа в следващите няколко години, като най-важните са: реална и ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта (81%), независимост на съда (75%), бърз съдебен процес (61%), борба с битовата престъпност (55%), отчетна и ефективна прокуратура (54%), борба с домашното насилие (50%).
Обществото дава силна подкрепа и ясни приоритети за съдебната реформа, но е изключително недоволно от липсата на резултати.