Тя посочи, че през нощта преди Васильовден в менче са накисвани китки от бръшлян и дрянови пръчки, които момите правели и наричали за либето или за Богородица. Цяла нощ водата с китките стояла под луната или по плодно дърво, а на следващия ден се изпълнявал ритуалът. 
„През деня на Васильовден вързаните с червен конец и белязани с пръстенче китки се вадели от водата от възрастна жена. По информатори се ползвали някои от тези изрази: „момичето, което си познае китката, ще се омъжи за човек, който на стол седи, книга пише“ (учен, учител) или „ясно небе, сини звезди“ (хубавец, синеок, красавец) или „през дол бяга, цървул стяга“ (хайдутин). Имало и забавни наричания като „зряла дюля, та презряла..“ (ще се омъжи стара мома)“, разказа Силвия Гарванска. По думите й ритуалът се изпълнявал в Челопек, Паволче, Зверино.
Гарванска разказа, че на Васильовден трапезата е блажна. 

„Ако на бъдни вечер сме имали пълнени чушки с боб, които символизират семейството, скупчено в чушката с боб, тук имаме пълнени сърми – ориза, който също е събран в сърмата. Така да е събрано и семейството в годината. Да не му хрумне на момъка да ходи да си търси мома през две-три села, а да си остане тук. Това е символиката на тези храни. Задължително имаме пача, мръвки от прасето, което е заклано“, добави тя. 

В региона преди години сурвакарите първо сурвакали водата, каза Гарванска. Тя добави, че сурвакарите са били предимно момчета и минавали първо да благословят водоизточника – чешма, река, извор. Защото се вярвало, че водата ни свързва с другия свят, каза Гарванска. 

Освен че е мост между световете, предците ни вярвали, че е връзката с починалите ни прародители, добави етнографът. Има още вярвания, че нощно време самодиви, змейове, създания пазят водоизточниците, затова и през нощта не бива да се ходи да се налива вода. 
На първи януари след сурвакането на водата, се благославя най-възрастният член на семейството, животните и дори и къщата, допълни Гарванска. По думите й се вярвало, че дрянът е най-жизненото, жилавото и здраво дърво. То е първото, което дава цвят и е символ на пролетта. „Когато се удря всеки член на семейството със сурвачката, се вярва, че жизнената сила на дървото се предава на човека. Изричайки и обредните слова, този човек ще е здрав през цялата година“, добави Гарванска.
Тя разказа, че сурвачката, ако е от този планински район, ще има повече вълна на нея, червена ябълка, чушка, чесън, червен конец, ако е от равнинен район, ще е украсена и с житен клас. „Предците ни са вярвали, че червеният цвят ни пази от болести, нещастия, уроки. Дряновата пръчка се е украсявала с всички магически символи на плодородието и защитата и това я прави още по магична“, добави Гарванска. 
В община Враца 294 души с името Васил имат имен ден днес. Дамите, именовани Василка са 103, а с името Васка са пет жени, посочиха от общинска администрация.