Веднага след нахлуването на Русия в Украйна, Зигар създава петиция срещу инвазията, подписана от руски писатели, художници и учени. Малко след това напуска пределите на родината. Днес е колумнист на Der Spiegel и The New York Times.
"Намираме се в една уникална ситуация, в която всички важни медии на една държава съществуват извън границите ѝ. Всъщност, нямаме само една Русия, ами две – първата се намира в нейните граници, а втората е разпръсната навсякъде по света. Според мен независимите медии играят решаваща роля, защото те са институциите, които държат обединена цялата руска диаспора" коментира той.
По думите му между 15 и 20 милиона души, които живеят в Русия, следят медиите в изгнание. "Това обаче не значи, че краят е близо. Всъщност няма край. Ние не знаем как ситуацията ще се промени. Според мен повечето руснаци, които живеят в Руската федерация, не приемат повечето наративи на пропагандата, но единственото послание, което е много ефективно, е критиката срещу Запада. Мисля, че все повече руснаци започват да вярват, че останалата част от света ги мрази. Това е последствието от пропагандата".

За единственото интервю между президента Зеленски и руски журналисти, което той организира, Зигар споделя, че е наистина важно да не позволяват на техните две общества да се виждат като взаимни врагове. "Опасявам се, че се провалихме. Беше много трагично съвпадение, че нашето интервю се случи точно преди военните престъпления в Буча. За тях разбрахме последните дни на март. Всеки разговор или интервю след тези събития не бяха възможни. Ако бяхме планували разговора със Зеленски два дни по-късно, нямаше да се осъществи".

Украинската армия е в руската Курска област от август месец насам. Оттогава руското външно министерство съобщи няколко пъти за цивилни жертви. 
"Не виждам защо трябва да ме интересуват само руските граждани и да не ме интересуват украинските граждани. Предполагам, че е ясно, че всяко човешко същество е ценно. Всеки човешки живот е много важен. Трябва да плача всеки път, когато чуя за ракетен удар по Киев, Харков или някаква смърт на цивилни в района на Курск. Това е войната. Това е войната, започната от Путин през 2022 г., така че единственият човек, който е виновен за това, което се случва в района на Курск, е Путин".

Светът гледа към месец януари, когато в длъжност ще стъпи завръщащият се Доналд Тръмп. Tой се зарече да приключи световните конфликти, включително и войната в Украйна. Според Зигар руските политически кръгове не празнуват победата на Тръмп, а по-скоро края на управлението на Байдън. И допълва, че за Кремъл това е началото на нов свят.
"В този свят всеки диктатор трябва да има правото да прави каквото си иска с неговия народ. Защо трябва да налагаме някакви ценности, защо трябва да критикуваме другите диктатори за погазване на човешките права? Трябва всичко да се случва, както в бизнеса. Путин вярва, че завръщането на Доналд Тръмп е символа на този прагматичен свят. Надява се, че този безнравствен свят най-накрая ще възтържествува".
Доналд Тръмп повтори неколкократно, че ще спре войната в Украйна за по-малко от 24 часа. Но според Зигар за 24 часа Тръмп може да направи едно единствено нещо: да каже на Зеленски да се предаде. "Това не може да се случи. Ясно е, че спирането на тази война е невъзможно. Путин не иска край на военните действия. Той иска само пауза, а не траен мир. За съжаление виждаме, че Путин може да обяви победа по всяко време. Украинците не могат да направят това. За украинците победата означава връщане на окупираните територии, или присъединяване към НАТО и ЕС. Почти невъзможно е за 24 часа да се постигне каквато и да е победа за Украйна".
Михаил Зигар не крие позицията си относно руската инвазия в Украйна. През юли тази година е осъден задочно на 8 години и половина затвор за „умишлено разпространение на фалшива информация за руската армия". Причината – негов пост в Инстаграм свързан с руското клане в Буча.
Той споделя, че не вижда себе си като престъпник. "Мисля, че руското управление е терористичната организация. За мен е напълно ОК, когато те ме наричат престъпник, защото съм наясно какво правя аз и какво правят те. Аз се боря за по-добра Русия като писател и историк. Смятам историята за изключително важна, защото тя оформя нашите възгледи. Опасявам се, че ние нямаме никаква руска история. Имаме историческа пропаганда. Затова написах последната си книга „Война и наказание". Тя показва как руската историческа пропаганда е била създадена и защо тя не е надеждна. Не осъзнавахме, че трябва да се справим с нашето имперско мислене. Сега най-важното е да предоставим други исторически наративи, да преосмислим историята на народа ни, защото тя ще бъде жизненоважна за бъдещите поколения", коментира той.
"Знаете ли, историята не е истинска наука като физиката. Тя не може да предвиди бъдещето. Физиката ни помага да предскажем какво ще се случи с планетата ни или падащите обекти. Историята няма всички тези правила. Тя не може да ни помогне да предскажем каквото и да е. Въз основа на историческите факти има възможност промените в Русия да дойдат достатъчно бързо, за да може всички ние да се завърнем. Не е изключено тези изменения да се проточат по-дълго. В такъв случай хората след нас ще се завърнат у дома", допълни той.