Разкриха втори храм в Златния град край село Васил Левски /снимки/

Втори храм разкриват археолозите в древния тракийски град край село Васил Левски през този сезон. По размери, начин на строителство и архитектура той е идентичен с първата култова постройка, която екипът на доц. Костадин Кисьов откри година по-рано. Двата храма са конструктивно свързани, а изключителните им сходства личат както в строителния и архитектурния план, така и в находките, намерени във вътрешността на постройката.
Това коментира пред кореспондента на „Марица“ в Карлово директорът на Регионалния археологически музей доц. Костадин Кисьов. Той отбеляза, че изграждането на два или повече храма в съседство в укрепената част на селището е позната практика в античността.
Древният тракийски град край село Васил Левски е уникален обект и от гледна точка на времето на неговото изграждане и съществуване, и според мястото му, припомни доц. Кисьов.
Той се проучва в продължение на 20 години с известни прекъсвания. Това става с  финансовата подкрепа на Община Карлово, която екипът на доц. Кисьов получава от всички кметове на общината през годините, особено през последните четири години, както и с финансовата подкрепа от Министерството на културата.
Селището е от VI-V в. преди Христа, доказателствата за това вече са безспорни. Най-вероятно укрената част, която е обект на проучването,  е била резиденцията на един от първите владетели на Одриското царство.
Гробницата на такъв владетел бе открита в Дуванлии, само на около 20 м. Освен това обектът се намира във вътрешността на Тракия, в подстъпите на Стара планина, а укрепената част, храмовите постройки, които излизат, както  и предметните находките сочат, че става въпрос за  резиденция на могъщ владетел, който е можел да си позволи да вземе майстори от големите елински центрове, които да изградят постройки с впечатляваща архитектура, припомня археологът. Другите находки - строителна  и битова керамика, стъклени накити, пък са доказателство за оживена търговия с островите Тасос и Самос, с Прибалтика.
Първата храмова постройка, разкрита миналата година, е била с квадратна форма, основите и са с размери 7х7 метра. Те са били широки около 1.20-1.60 м и са били изградени от речни камъни, споени с кал. Стените са започвали на височина на основата около 1 метър и са били от големи каменни квадри, градежът е бил суха зидария без спойка.
Втората сграда е конструктивно свързана с първата и идентична с нея. Тъй като в изминалите епохи градежът е изнесен за строителен материал, проучванията на археолозите се осъществяват на около 30 см под съвременния терен.
Във втората сграда бе открит глинен под, а върху него керемиди от срутения покрив. И в този случай култовата постройка е била покрита със скъпи керемиди коринтски тип, украсени с  червена ангоба, фирнис и златист лак – така нареченото фалшиво котешко злато. Те сияели върху покривите на тези сгради, разположени в подстъпите на Стара планина и се виждали от пътя от Филипополис към Хемус.
Украсата на покривите също е била впечатляваща. Тази година открихме два архитектурни каменни монолитни елемента, които са стояли над самия вход  като декорация в покрива и в част от конструкцията на сграда. Същите бяха открити и миналата година в първата сграда, посочи доц. Костадин Кисьов.
Проучванията на този уникален обект ще продължат и догодина. Тогава археолозите ще разкрият основите на втората сграда и глинобитния под.
При понататъшните проучвания очаквам да открием и надпис и това ще даде отговор на въпросите кой е владетелят,  с кои божества са свързани тези храмове, сподели доц. Кисьов.

Галерия