"Лукойл" продава "Нефтохим" на катарско-британски консорциум

Руската енергийна група "ЛУКойл" се готви да продаде най-големия си актив на Балканите - рафинерията в Бургас, на катарско-британски консорциум. Това твърди статия на Financial Times, цитирана от "Капитал". По информация на британската медиа планът е сделката за мажоритарния дял в "Лукойл Нефтохим - Бургас" да се сключи до края на годината, но процедурите по одобрението й от съответните регулаторни органи ще отнемат повече време. 
"Лукойл Нефтохим Бургас" е най-голямата българска компания. За 2023 г. тя има 8.6 млрд. лева приходи. 
От публикацията на FT става ясно, че кандидат-купувачът е консорциум между Oryx Global, контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад, и базирания в Лондон търговец на борсови стоки DL Hudson. Консорциумът е изпратил писмо до кабинета на руския президент Владимир Путин за намерението си да придобие акциите на "Лукойл" в българския нетфохимичен комбинат. 
Последният кръг от кандидати за компанията е включвал още Socar, държавната енергийна компания на Азербайджан, казахстанската KazMunayGas, която е собственик на румънската Rompetrol, и турската петролна група Opet. 
60-годишният Ганим бин Саад ал Саад е заемал различни публични постове в емирството, вкл. и съветник на премиера по управлението на държавния фонд. Паралелно развива и собствен бизнес - чрез холдинговата група Сhanim Bin Saad Al Saad & Sons Holdings (GSSG) Group. Тя има участия в разнообразни сектори, притежавала е Rizon Air - първия частен авиопревозвач в Близкия Изток, закрит през 2016 г. Според медийни публикации Саад е имал интерес към продажбата и на италианската рафинерия на "Лукойл" през 2022 г., като тогава също се е появил в консорциум и в екипа му е влизал и бившият италиански премиер Масимо Д'Алема. През юли обяви, че е наел петролен терминал и рафинерия на остров Кюрасао 
Другият участник в консорциума - компанията DL Hudson, е основана 2016 г. в Лондон. По данни от NorthData и британския търговски регистър тя има едва 12 млн. паунда оборот за 2023 г. През октомври е вписан залог върху компанията в полза на National Bank of Egypt, с която е договорено 9.5 млн. долара финансиране. Като неин основен собственик е посочено Rektron Aq Limited, което е част от Rektron Group Inc. от Ванкувър, Канада. Тя съвсем отскоро е листвана в Канада и Франкфурт, като през септември. ай-големи акционери преди излизането на борсата са Nile Flow Limited и британското Callan Partners Limited. След това делът им леко пада, но първото остава с малко под 50% - за негов краен собственик е посочено семейството на Суапнил Мокаши - индиец, базиран в Хонконг, който преди време е работил в DL Hudson като брокер. Callan Partners Limited пък се притежава от изпълнителния директор на DL Hudson Санджив Шах Толиа.
Според представянето на Rektron мисията ѝ е да инвестира в компании, занимаващи се с борсови стоки. Като главен изпълнителен директор на компанията е посочен Рикардо Фиеликс.
Според проспекта за излизане на борсата Rektron още тогава има представителен офис и намерения за създаване на съвместно дружество с българска петролна компания, което да наеме склад за горива във Варна с 30 000 метрични тона капацитет (за внос на бензин и дизел от Централна Азия през Черно море). 
Забраната за внос на руски петрол в целия ЕС след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. все повече затруднява дейността на „ЛУКойл“ в България. България, която е член на ЕС и НАТО, също оказва натиск върху „Лукойл“ да напусне. Миналата година тя обложи компанията с 60% данък върху печалбата в опит да принуди собствениците ѝ да напуснат. Освен това тя забрани износа на руски продукти на базата на суров петрол от „ЛУКойл Нефтохим Бургас“, припомня „Файненшъл таймс“.
България, която преди инвазията беше приятелски настроена към Русия, доставя на Киев важни боеприпаси и оръжия, а в първата част на войната дори и дизелово гориво от рафинерията „ЛУКойл“. Отношенията между двете страни бяха допълнително обтегнати след обвиненията, че руснаците са се опитали да саботират български обекти за производство на оръжие.
Емилиян Гебрев, чиято компания „Емко“ произвежда голяма част от българската продукция на съветски боеприпаси и танкови снаряди, доставяни на Киев, заяви миналата година, че руски саботьори активно са атакували неговите заводи и складове.
Някои коментатори смятат, че България е трябвало да окажат по-голям натиск върху „ЛУКойл“ да напусне още преди това заради рисковете за сигурността. Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, заяви: „Това очевидно е най-големият риск за икономическата сигурност в Европа и НАТО. Какво би станало, ако EDF във Франция, Eni в Италия или BP във Великобритания са руска собственост? Дали все още щяха да са необходими 1000 дни бомбардировки на Украйна, за да се предприемат действия?“