Защо не продължават заедно: Сродните души се срещат само веднъж в живота

Човек среща сродна душа само веднъж в живота си - ако я срещне.
Не на всеки може да му се случи това. Пълното разбиране, духовната близост – това е истинската любов. Няма нужда да се колебаете. Времето не чака...
Куприн има разказ за жена, която пътувала с жестокия си и груб съпруг във влака. Съпругът по едно време заспал и захъркал - уморил се да прави забележки и да се заяжда със жена си. И тогава госпожата започнала да си говори с младия офицер. Съвсем невинен разговор, за странични неща. За това как в детството можеш да замръзнеш. И как тогава времето сякаш се забавя, потокът му става различен - почти цяла вечност... За това колко мистериозно и странно е да седиш под масата, откъснат от целия свят, докосвайки ресните на покривката... За странната горчивина в гърдите ти, когато гледаш горящите и умиращи въглени... 

Сродните души и разбирателството
Водеха все такива разговори и се разбираха идеално. Всички тези усещания, чувства, преживявания бяха общи, разбираеми, идентични. Говореха развълнувано за живота на душите на фона на хъркането и воя на спящия груб човек, опитвайки се да шепнат тихо, за да не смущават съня му. Но той все пак се събужда, обръща се и измърмори нещо ядосано на жена си.
Младият офицер вече трябваше да слиза - това беше неговата спирка. И изведнъж осъзна, че никога, никога няма да срещне по-близка и сродна душа, с която да живее истински щастливо, просто само защото ще са заедно... И двамата слязоха заедно, без дори да вземат багажа на дамата. В пълна несигурност, но и в пълна свобода. Решиха и го направиха.
Историята е написана няколко години преди революцията и кървавите събития. Да се надяваме, че са имали време да поживеят и да се радват един на друг. Животът е кратък. То не беше революция, то не беше война, а после идва старостта... Но те се решиха.

Мнозина обаче не се осмеляват
Когато попаднат на голямото щастие да срещнат сродната си душа са нерешителни. И остават във вагона, махайки за сбогом, скърбящи и плачещи цял живот за изгубената любов. За изгубената възможност за любов. Страшно е наистина да се поемат рискове, страшно е да си оставите куфарите с придобитите боклуци, страшно е да промените драстично живота си - това е толкова разбираемо.
Но човек среща сродна душа само веднъж в живота си - ако въобще я срещне. Не всеки може да направи това. Пълното разбиране, духовната близост – това е истинската любов. Вероятно няма нужда да се колебаете, защото влакът ще продължи и без вас. Времето не чака. А душите не искат да се разделят..
Това е само напомняне за любовта и преходността на живота - понякога тези, които не могат да вземат решение, се нуждаят от такова припомняне.