Тревожна прогноза: Супербактерии може да убият 40 милиона души до 2050 г.

Според ново проучване броят на жертвите по света на инфекции, които са резистентни към лекарствата, предназначени за лечението им, може да се увеличи с близо 70% до 2050 г. Това допълнително показва тежестта на продължаващата криза със супермикробните инфекции, пише Си Ен Ен.
Според проучването, публикувано в понеделник в списание The Lancet, от 2025 г. до 2050 г. в света може да настъпят повече от 39 милиона смъртни случая, които се дължат пряко на антимикробната резистентност или АМР.
Антимикробната резистентност се появява, когато патогени като бактерии и гъбички развият способността да избягват лекарствата, използвани за тяхното унищожаване.
Световната здравна организация нарича антимикробната резистентност „една от най-големите глобални заплахи за общественото здраве и развитието“, предизвикана от неправилната и прекомерна употреба на антимикробни лекарства при хората, животните и растенията, което може да помогне на патогените да развият резистентност към тях.
Новото проучване разкрива, че що се отнася до разпространението на антимикробната резистентност и последиците от нея, „очакваме тя да се влоши“, казва водещият автор д-р Крис Мъри, директор на Института за здравни показатели и оценка към Вашингтонския университет. 
„Необходимо е да се обърне подобаващо внимание на новите антибиотици и на управлението на антибиотиците, за да можем да се справим с това, което наистина е доста голям проблем“, каза още той.
Изследователите са направили оценка на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на антимикробна резистентност за 22 патогена, 84 комбинации патоген-лекарство и 11 инфекции в 204 държави и територии от 1990 до 2021 г.
Около 520 милиона индивидуални записи са част от данните за изготвяне на тези оценки.
Изследователите са установили, че от 1990 г. до 2021 г. смъртните случаи от антимикробна резистентност са намалели с повече от 50% сред децата на възраст под 5 години, но са се увеличили с повече от 80% сред възрастните над 70 години - тенденции, които се очаква да продължат.
Тези модели са изненадващи, смятат учените.
„Имахме тези две противоположни тенденции: намаляване на смъртните случаи от АМР на възраст под 15 години, най-вече благодарение на ваксинацията, програмите за водоснабдяване и канализация, някои програми за лечение и успеха на тези програми. И в същото време се наблюдава постоянно нарастване на броя на смъртните случаи над 50-годишна възраст“, каза Мъри.
Изследователите са установили, че комбинацията от патоген и лекарство, която е имала най-голямо увеличение на причиняването на най-голямо бреме сред всички възрастови групи, е била метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, или MRSA. За тази комбинация - антибиотикът метицилин и бактерията S. aureus - броят на причинените смъртни случаи почти се е удвоил от 57 200 през 1990 г. до 130 000 през 2021 г.
Използвайки статистическо моделиране, изследователите правят и оценки на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на антимикробна резистентност, до 2050 г. при три сценария:

• ако настоящият климат се запази
• ако се разработят нови мощни антибиотични лекарства, насочени срещу резистентни патогени.
• и ако светът има подобрено качество на здравните грижи за инфекциите и по-добър достъп до антибиотици.

Прогнозите показват, че смъртните случаи от антимикробна резистентност ще се увеличат до 2050 г., ако не се предприемат мерки за подобряване на достъпа до качествени грижи, мощни антибиотици и други ресурси за намаляване и лечение на инфекциите.
Изследователите смятат, че през 2050 г. броят на смъртните случаи в света, дължащи се на антимикробна резистентност, може да достигне 1,9 милиона, а тези, свързани с антимикробна резистентност - 8,2 милиона.
Според данните регионите в света, които са най-засегнати от антимикробната резистентност и свързаните с нея смъртни случаи, са Южна Азия, Латинска Америка и Карибския басейн и Африка на юг от Сахара. Много от тези региони нямат равен достъп до качествени грижи.
„За съжаление, все още има много места с ниски ресурси, където хората, които се нуждаят от антибиотици, просто не ги получават и това е голяма част от проблема. Но не става въпрос само за антибиотиците. Става дума за това, че когато сте болни, било като дете, било като възрастен, и ви изпратят в болница, вие получавате пакет от грижи, който по същество включва неща като кислород. В условията на ниски ресурси често няма достъп дори до основни неща като кислород. А ако сте много болни и имате нужда от интензивно отделение, в големи части от света с ниски ресурси - всъщност в повечето - нямате достъп до такива грижи. Така че има спектър от поддържащи грижи, плюс антибиотици, които наистина имат значение“, обясни Мъри.
Но при сценарий, при който светът разполага с по-добри здравни грижи, между 2025 и 2050 г. може да се предотвратят 92 милиона кумулативни смъртни случая, прогнозират изследователите. А при сценарий, при който светът разполага с нови, по-мощни лекарства, могат да бъдат избегнати около 11 милиона смъртни случая.
„Иновативният и съвместен“ подход към това проучване осигурява „цялостна оценка“ на антимикробната резистентност и нейната потенциална тежест за света, пише Самуел Кариуки от Кенийския институт за медицински изследвания в коментар, придружаващ новото проучване в The Lancet.
Въпреки това той предупреди, че прогнозните модели не отчитат появата на нови супербактерии „и може да доведат до подценяване, ако се появят нови патогени“.
„Тези данни трябва да стимулират инвестициите и целенасочените действия“ за справяне с нарастващото предизвикателство на антимикробната резистентност във всички региони на света.
Новият документ представя десетилетия на изследвания на глобалната тежест на антимикробната резистентност.
Новото проучване дава надежда, че светът може да намали потенциалното бреме на антимикробната резистентност. Това ще изисква подобряване на достъпа до антибиотици и по-нови антимикробни лекарства, ваксини, чиста вода и други аспекти на качественото здравеопазване по света, като същевременно се намали използването на антибиотици в животновъдството, производството на храни и околната среда, което може да породи повече резистентност.