Последните мигове на Алексей Петров

16 август 2023 година, 12.15 ч. Алексей Петров, срещу когото вече има два атентата през 2002 и 2015 г., се разхожда по един от традиционните си маршрути на Витоша. Прави го няколко пъти в седмицата и винаги е в компанията на личната си рехабилитаторка Мирослава Михайлова. Двамата се запознават в спортния център на болница „Лозенец“, който той често посещава, а тя работи в комплекса и като треньор по тенис. Според множество твърдения Михайлова е и негова интимна приятелка, а двамата имат син.
Момчето е кръстено на бащата на Алексей Петров Илия и миналата година е на три.
Охраната му се движи далеч зад тях. Това е специално изискване на бившата барета и доцент по национална сигурност в Пловдивския университет. Предишния ден, на 15 август, когато традиционно прави курбан, защото е оцелял при два атентата, съобщава пред най-близките си, че смята въобще да се откаже от охрана, а да си гарантира сигурността с все по-актуалните напоследък дронове.
Алексей Петров и спътницата му се доближават до известния ресторант „Воденицата“. В този час по пътеката няма други хора.
Неочаквано прозвучава изстрел, който уцелва Алексей Петров в гърба. Куршумът, който впоследствие става ясно, че е с изместена тежест, рикошира в ръката на Мирослава Михайлова.
Алексей Петров се свлича по гръб на земята, но все още е в съзнание, макар че изпитва нетърпими болки. Убиецът, който е прикрит с маска, се приближава до него и опира дулото в главата му. Петров събира сетни сили и започва да се моли: „Умолявам те, не го прави. Не знам кой те праща и колко ти е дал. Аз ще ти дам, двойно, тройно… Колкото поискаш…“.
Убиецът не реагира, само удължава агонията на жертвата. След секунда натиска спусъка. Черепът на Петров буквално се пръска.
В този момент опира дулото в главата и на Мирослава Михайлова, която се е свлякла на земята и почти не усеща ръката си. На свой ред тя започва да се моли. Казва през сълзи, че има малко дете, за което няма кой да се грижи. По неясни причини, но очевидно убеден, че няма да бъде идентифициран, убиецът я пощадява и изчезва в някаква посока. Малко преди това на мястото на убийството и след шума от изстрелите дотичва един от охранителите на Петров, който е едва на 19 години. Той е запълнил мястото на поредния напуснал гард на бившия агент на ДАНС. Известно е, че представяният днес като архитект на сглобката не плащал високи заплати на служителите си, затова малцина се задържат на работа при него по-дълго.
19-годишното момче е най-младият от групата и затова успява да стигне първо до мястото на убийството. Когато пристига, началникът му вече е мъртъв, но убиецът тъкмо е започнал да се отдалечава. Момчето има възможност да стреля и да го ликвидира.
Изпада в шок, блокира напълно и не е в състояние да вземе решение, ужасено и за собствената си безопасност. Убиецът изчезва, а когато идват и другите охранители, вече е твърде късно.
Спътницата на Алексей Петров и негова интимна партньорка е откарана в болница и лекарите успяват да се преборят за живота й. Пораженията в ръката й обаче са фатални и се налага тя да бъде ампутирана. Рехабилитаторката е с протеза, което най-вероятно ще сложи край на спортните й занимания. Близките й твърдят, че и до ден-днешен тя не може да излезе от тежкия психологически шок, оплаквала се, че постоянно й се привиждат сенки. Правела всичко възможно да внесе някаква нормалност в живота си, за да отгледа сина си.
Никой не я е виждал публично след инцидента, не е ясно дали ползва охрана, но очевидно информацията, която е дала за покушението, не е била достатъчна за разкриването както на убийството, така и на неговия поръчител. Версиите за покушението са всевъзможни, а обкръжението на Алексей Петров се опитва да го представи като политическа поръчка, което според разследващите е най-малко възможната версия.
През годините бившата барета има сложни отношения с куп бизнесмени, прилага силови методи, без да се прощава с амбициите да се намеси отново във властта. Малко преди да си отиде, признава в интервю, че е готов да се върне в ДАНС. Не крие, че покрай задържането си по делото „Октопод“ е изживял гражданска смърт и търси реванш. Парадира постоянно с връзки с еврейски бизнес партньори, както и с хора от службите там. Комбинацията от всички тези обвързаности води до фаталните за него изстрели на 16 август миналата година.
Баретата готвел прехвърлянето на компанията на друга жена, не му достига време да го направи
Половин час след като на 16 август 2023 г. гръмва новината, че Алексей Петров е убит, висшият мениджмънт на „Лев Инс“ се събира в офиса на компанията на „Симеоновско шосе“ 67 в София. Всички са видимо притеснени, цари напрегната тишина, някои се надяват новината да не е истина въпреки официалното й потвърждение. Макар да се твърди, че застрахователната компания няма нищо с Алексей Петров, всички знаят, че тя е негова.
В този момент пристига Ива Павлова, жената, с която живее през последните години и от която има дъщеря. Ива Павлова оцелява в предишен атентат срещу баретата през 2002 година пред басейна „Спартак“, който тогава се стопанисва от него.
Петров е ранен, дълго време се възстановява и дори се придвижва с патерици. Тя оцелява, а по-късно той приписва голяма част от фирмите си на нея, включително и златната кокошка „Лев Инс“, в която се твърди, че има и еврейско участие. Прибягва към този ход, защото официално е женен за първата си и единствената съпруга Мариана, която е бивша продавачка на обувки в ЦУМ. Двамата нямат деца, отдавна не живеят заедно, но всичко, което е придобито по време на брака, трябва да се дели между тях. Затова Петров решава да се презастрахова, прехвърляйки основната част от бизнеса си на Павлова, която обаче започва да се изживява като реалния му собственик.
Появата на Ива Павлова на „Симеоновско шосе“ внася смут. Стилът й на поведение е доста сходен с този на Алексей Петров, определян от някои дори като мутренски. Всички присъстващи в офиса онемяват, когато чуват първата й реплика: „Какво ще правим сега с компанията?“, обръща се безизразно Павлова към директорите в компанията. Не получава отговор, а тя може би не го и очаква.
Малко преди убийството отношенията между Алексей Петров и Ива Павлова рязко се влошават. Двамата дори не живеят заедно, а бившата барета започва да подготвя документи за прехвърлянето на собствеността на „Лев Инс“ на близка до него жена, която не е в интимна връзка с него. Процесът е в напреднала фаза, когато се случва покушението.
След смъртта на Петров Ива Павлова продължава да управлява едно от най-големите застрахователни дружества у нас. Уволнява всички приближени на убития бизнесмен. Тръгва си и един от най-добрите млади специалисти Александър, за когото се твърди, че е плод на връзката на Петров с бивша служителка в Съюза за стопанска инициатива на гражданите.
След смъртта на бившата барета Павлова ултимативно изисква от негови партньори да й прехвърлят дяловете си в бизнеса. Сложни са отношенията й и с единствената съпруга на баретата Мариана, която по закон трябва да получи половината от наследството.
За да си спести бъдещи главоболия, Ива Павлова решава да продаде „Лев Инс“, но така, че след сделката да се почувства несметно богата, и иска за компанията баснословните 500 милиона лева, крайно завишена сума според специалисти в застрахователния бранш. Твърди се, че „Лев Инс“ има задължения от 120 милиона лева заради нанесени автомобилни щети в чужбина по т.нар. Зелена карта. Заради отказа сумите да бъдат възстановени страната ни дори бе поставена под мониторинг от Брюксел, а няколко правителства се занимаваха с казуса и в парламента бяха внасяни лобистки поправки в полза на „Лев Инс“. След като към тази сума се прибавят и други задължения на дружеството, сумата набъбва още повече.
Засега, година след убийството на Алексей Петров, кандидат-купувачи на застрахователната компания няма, разкрития по покушението също.
Споменът за Алексей Петров е за добра барета, спорен бизнесмен, подсъдим по делото „Октопод“, осъществявал срещи в манастир между представители на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ за сформиране на провалилата се сглобка. Противоречива фигура, чийто живот, контакти, възход и смърт са метафора на времето, в което живеем през последните 35 години. Вероятно и частично обяснение за потъването в днешната дълбока политическа криза, от която все по-трудно се вижда изход.