Семейство от Враца написа прочувствено стихотворение в памет на отровеното си куче /снимки/

Семейство от Враца написа прочувствено стихотворение в памет на кучето си.
В редакцията ни пристигнаха хора, съкрушени от загубата на домашния си любимец, който бил отровен от техни съседи. Мъката по любимото им четириного вече дни наред не стихва и те намерили утеха в написването на няколко реда в негова памет.
Публикуваме цялото стихотворение без редакторска намеса:

"Имахме Куче – умно, силно, голямо добро!
Куче гледано с огромна любов!
КРАСИВ, ЧИСТОКРЪВЕН – ИСТИНСКИ БОК!
Кучето лаеше силно, но никога никой той не ухапа!
Никого не нарани, никого не докосна дори!
Научено беше още от малко,
само от своята купа храна да яде!
И никога той не посегна да вземе друга храна,
изхвърлена на пътя – не я поглеждаше дори!
И вода пиеше само от своята купа!
Нанесоха се под нас някакви хора от село дошли.
Настаниха се в жилището точно под нас…
И се уплашиха, че Кучето лае, 
не били чували кучешки лай!
Според тях не трябвало Куче да гледам,
Разбира се, онемях…
Тогаз тези хорица мили,
измислиха пъклен чудовищен план!
Взеха пръчка – жилава, дълга, набучиха на върха ѝ колбас,
пълен  с безпощадна отрова!
Добре скрити под терасата и нощната тъмнина,
подадоха на Кучето адска храна!
Той не я изяде, само отхапа!
Мъчително, долно, подмолно, та никой да не разбере!
И започна краят….
Кучето беше охранено, силно и здраво!
2 месеца се бори за живот – лекарства, системи, борба до безкрай…
Но срещу тази адска отрова, Кучето мило, прекрасно,
нямаше никакъв шанс!
Кучето беше смело, гордо, достойно, дори в смъртта!!!
И как тези милички хора, сдобиха се с тази зверска отрова?
СТРИХНИН, може би?
Нали са хорица почтени! Нали са хорица добри!?
Откъде имат адска отрова и знаят как да я използват дори?
Признаха си дръзко и смело!
И безкрай възхваляват подвига свой!
Дали им е за първи път?!?
Някой в магазин колбасарски работи,
друг в аптека кутийки реди…
Кучето лаеше силно и смело, но никого той не докосна дори!
Човекът пъклен, чудовищен план сътвори!
И светкавично го изпълни дори!
Болен мозък, извратен, садистичен,
жестоко отне невинен живот, садистично погуби невинна душа!
Извратен план, на който всеки психопат би завидял!
И питам се аз, кой тук е звярът?
Кой за намордник е?
Кой в риза бяла трябва да се усмири?
Човек безпощадно погуби красива душа,
безмилостно зверски отне невинен живот!
Кой е чудовище в тази история тъжна!?!
Някой ще повярва, друг ще каже „Вярно ли е това?“!
Безразличие някой ще прояви!
Дано поне в едно око, искрица тъга да заблести!
И стигаме до закон житейски железен,
неписан, но важи за всеки от нас:
„Ако се смееш – и светът се смее с теб,
ако ли плачеш – плачеш сам сега!
Че щастие да взима земята нужда има, 
но стига й и нейната тъга!
Зарадвай се – и хората ще те потърсят,
тъжи – и те ще ти обърнат гръб!
Желаят с пълна мяра от твоята наслада,
ала не им е нужна твойта скръб!
Ликуваш ли – приятели безчет, 
тъгуваш ли – не ще ги ти откриеш!
Ще вземе всеки в дар блажения нектар,
но сам горчилката си ти ще да изпиеш!“
                                 Ела Уийлър Уилкокс"

Галерия