Спрян е проектът за митичния тунел под Шипка

Сбъркани кадастрални карти, грешки и пропуски в документацията са причината да спре проектирането на тунела под връх Шипка. Няма яснота кога дейностите по изработването на техническия проект ще започнат отново, защото всичко е в ръцете на държавата. За старт на строителството му пък въобще и не може да се прогнозира на този етап.
Така митичният тунел под Стара планина, за който се говори от края на XIX век и надеждите на няколко поколения българи да свърже северната и южната част на страната, не е ясно не само кога, а дали изобщо ще бъде реализиран. Това стана ясно от изслушването на служебния министър на регионалното развитие Виолета Коритарова пред Народното събрание.
А само преди две години изглеждаше, че най-късно до 2030 г. тунел все пак ще има. На 8 юни 2022 г. - денят, в който Слави Трифонов обяви, че напуска тогавашната коалиция и на практика падна правителството на Кирил Петков, беше подписан договорът за изграждането на тунела под връх Шипка. Той беше сключен между пътната агенция и ДЗЗД "Консорциум ПСВТ", в което участват "Пътни строежи - Велико Търново" АД, "Хидрострой" АД и "Пътинжеренигстрой-Т" ЕАД.
Идейният проект предвижда изграждането на пет тунела с обща дължина 4 км. Най-дългият от тях под връх Шипка е с дължина от 3.2 км, а останалите четири са по-малки. Заложено е още строителство на 6 моста и 1 подлез, 12 армирани насипа, една стоманобетонова подпорна стена, една стоманобетонова укрепителна стена и т. н.
Договорът е на инженринг с цена от 358 млн. лв. с ДДС. Това означава, че първо трябваше да се направи технически проект, като срокът за неговото изпълнение беше 240 дни (8 месеца). След като той бъде одобрен да започне строителството, за което беше предвиден срок от 1280 дни (около 3.5 години).
Финасирането на проекта е осигурено, като той е сред трите топ обекта по програма "Транспортна свързаност" 2021 – 2027 г.
Така, ако всичко беше наред и всеки си вършеше работата тунелът вече би трябвало да се строи.
Но не се строи. Нещо повече спряно е дори и проектирането му, след като са открити серия от грешки и пропуски в документацията, подробните устройствени планове, сбъркани кадастрални карти, необходимост от осигуряване на още площи при порталите на тунелите и т.н.
Освен това се оказало, че заложените дейности в идейния проект от 2008 година не отговарят на действащите в момента норми за проектиране на пътища и тунели.
Следват два анекса, с които се удължава срокът за изпълнение на договора с около две години, а в края на юли 2023 г. се сключва трето споразумение със строителя, с което спира да тече срокът по договора за пректиране, докато държавата не отстрани всички грешки, обясни инж. Коритарова.
Всички тези процедури имат съответните законови срокове. Затова начален срок за започване на строително-монтажните работи по тунела под Шипка не бих могла да поема ангажимент, каза министър Коритарова пред депутатите днес. Но само преди месец, при друго изслушване в парламента, тя заяви, че до година и половина същинската работа по строителството на тунела може да започне, а след 4 години можем да кажем, че имаме връзката север - юг.
Все пак служебният регионален министър каза, че оптимистичният вариант е дейностите поне за изработването на техническия проект за тунел под Шипка да започнат през следващата 2025 г. Това ще се случи при условие, че държавата осигури и направи отчужденията за допълнителните площи за порталите на тунела и отстрани грешките в кадастралните карти.
Причината - при извършване на подробно геодезическо заснемане на терена строителят е установил, че поради недостатъчно скално покритие на масива не е възможно изпълнение на порталите на тунелите по тунелен способ и в рамките на одобрения подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП-ПП).
Установено е, че при порталите на всички тунели отчуждените площи не са достатъчни за изпълнение на дейности по укрепване и изграждане на порталните участъци, каза инж. Виолета Коритарова.
Изпълнителят е представил в пътната агенция предварителен инженерогеоложки доклад от извършените проучвания в зоните на предпорталните пространства и в участъците, които не могат да бъдат изпълнени по тунелен способ.
При разработките е установено, че за всички тунели е необходима промяна на одобрения ПУП-ПП и извършване на отчуждителни процедури за теренно обезпечаване на строително-монтажните работи в зоната на порталите на тунелите, както и за изграждане на тунел 4 по открит способ, каза регионалният министър.
До края на този месец се очаква водни обекти с грешно отразен обхват да бъдат нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, а заповедта на Службата по геодезия, картография и кадастър Габрово, с която са одобрени измененията, да влезе в сила, обеща инж. Коритарова.
Регионалният министър обърна внимание, че належащо е да бъдат приети промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да облекчат процедурите по съобщаване при установяване на явна фактическа грешка.
Освен това за всички тунели държавата трябва да направи промяна на одобрения подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП-ПП) и да извърши отчуждителни процедури, за да обезпечи теренно строително-монтажните работи в зоната на порталите на тунелите, допълни Коритарова. По думите ѝ става въпрос за отчуждването на площ между 8 и 10 декара.
Регионалният министър твърди, че няма да има увеличение на заплащането на изпълнителя на договора за тунела под връх Шипка. Това обаче е малко вероятно да се случи при неяснотата кога ще започне самото строителство. Ценовото предложение на изпълнителя е от 2019 г. и оттогава вече са минали 5 години.
С изпълнителя на проекта е обсъдено да се обмисли вариант в рамките на стойността на договора за разработване при възможност и на трета лента в тунела, която да поеме значителния трафик, който се очаква, каза инж. Коритарова.
Тя цитира данни от проучване от 2012 г., според което третата лента ще е напълно достатъчна за поемането на целия трафик. Анализът от преди повече от десет години сочи, че до 2030 г. се очаква през съоръжението да преминават 13 109 моторни превозни средства на денонощие, а през 2040 г. - 14 093 коли. Според нея тези разчети показват, че съоръжението ще може да поеме трафика между северна и южна България.
Продължава работата по разработването на идейни и технически проекти за обхода на Казанлък, каза още Коритарова в отговор на депутатски въпрос. Той е част от проекта, осигуряващ вързката между магистралите "Хемус" на север и "Тракия" на юг.

Галерия

Сега обходът на Габрово, който беше направен с европейски пари, свършва в незапочнатия тунел