БНБ намали прогнозата за българската икономика

Очаква се растежът на реалния, коригиран спрямо инфлацията брутен вътрешен продукт (БВП) на България да достигне 2.1% през 2024 г. на годишна база, както и да се ускори до 3.2% догодина.
Това е най-новата тримесечна макроикономическа прогноза** на Българската народна банка (БНБ) основните показатели за страната през текущата и идните 2 години.
В последната си макроикономическа прогноза, представена през март, БНБ бе заложила на малко по-солиден икономически ръст за 2024 и 2025 г. – съответно 2.2 и 3.3 на сто. За 2026 г. сега оценката е повишена до 2.9%, спрямо 2.6%, предвиждани през март.
Положителният принос на вътрешното търсене ще определя растежа на икономиката на България през 2024 г., докато нетният износ и изменението при запасите се очаква да имат отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо потребление от държавния сектор.
Очаква се частното потребление в страната ни да нарасне с 4% през 2024-а на годишна база, което е с 0.4 процентни пункта над мартенската прогноза на БНБ. Идентичен темп на растеж на частното потребление банката предвижда и за догодина.
Правителствено потребление пък ще се разшири с 2.9% през 2024 г. и с 2.5% през 2025 г.
За ускоряването на растежа на реалния БВП спрямо предходната година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г. Динамиката на БВП в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос. А динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги.
Растежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от март. Външното търсене ще нарасне с 1.6% през 2024 г., след което ще се ускори до около 3.5% през 2025 г. и 2026 г.
Българският износ ще наддаде с 2.3% тази година, с 3.7% догодина и с 3.6% през 2026 г. Мартенската прогноза на БНБ обаче предвиждаше по-значителен ръст за 2024-а – с 2.9%, както и последващо ускорение до 3.6% през 2025 г. и също толкова за 2026 г.
По отношение на вноса в България БНБ очаква той да се увеличи с 2.7% през 2024 г. (през март очакванията бяха за 4.5%), с 5.6% през 2025 г. (през март очакванията бяха за 5.2%) и с 4.5% през 2026 г. (4.6% през март).
Прогнозите на БНБ за инфлацията в България сочат, че ценовият натиск ще се забави тази година. Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024  г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5% през 2024 г.
Темпът на повишаване на потребителските цени в страната ни, измерен спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще спадне до 2.2% през 2024 г., ще се покачи до 2.8% през 2025 г. и ще намалее до 2.6% през 2026 г., според най-новите оценки на БНБ. През март тя бе заложила ръст с на инфлацията с 2.3 и 2.7 на сто през настоящата и следващата година, както и с 2.7 на сто през 2026 г.
По отношение на базисната инфлация, която включва цените на услугите и промишлените стоки, БНБ ревизира надолу с цял 1 процентен пункт мартенската си прогноза, като сега смята, че тя ще спадне до 2.3 на сто през 2024 г. За догодина обаче се предвижда нарастване на базисната инфлация до 3.3 на сто (при очаквани 3.2% през март), след което ще последва забавяне до 2.9 на сто през 2026 г.
Инфлацията при храните ще намалее до 3.2% тази година, след което ще достигне 3.4% през 2025 г., за да се върне обратно до 3.3% през 2026 г.
Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. в групите на базисните компоненти и хранителните продукти, както и с поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари. Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление.
Рисковете за прогнозата на БНБ се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо заложения с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение, продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС, предупреждават от БНБ.