Заедно с двама украинци тя основава хуманитарна организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, които живеят близо до фронтовата линия. След това започват да помагат на армията и едновременно да евакуират цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им осигуряват убежища, информира Dariknews. 
Българката споделя, че преди конфликта в Украйна не е имала военен опит. Преди това е работила като юрист и политолог.
„Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, атаките по цивилни и болници, осъзнах, че човечеството е за това да си помагаме един на друг. Реших аз да съм човек, който да помага на другите в нужда. Това беше моя избор", посочва още тя.
По време на COVID пандемията българката е работила за Червения кръст в Нидерландия като парамедик към болница и е завършила няколко медицински курса там.
Тя посочва и кой е бил най-ужасяващия момент от войната - когато участва в нощна операция с лодка в Херсон. „Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше голям риск да бъдем застреляни от руски дронове, затова трябваше да плуваме. И това беше най-ужасният момент, защото със спасителни жилетки и всичко останало ти просто трябва да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон", разказва българката.
По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.
Нейният баща е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче всекидневно за нея, но не разкрива точно къде е. Тя само си пише с родителите си, не говори по тях с телефона именно заради мерките за собствената си сигурност.