Швеция вече е пълноправен член на НАТО

След повече от 200 години неутралитет и близо 18 месеца присъединителен процес, Швеция е най-новата държава членка на НАТО. Присъединяването ѝ към военния алианс носи ползи не само за самата нея, а най-вече за пакта, отбелязват световните медии.
Членството на Швеция в НАТО означава, че западният отбранителен алианс почти е обградил цялото Балтийско море, важен търговски маршрут за износ на петрол от Русия и дом на една от нейните флоти, отбеляза „Файненшъл таймс“.
„Балтийско море се превръща в езеро на НАТО“, каза Кришанис Каринш, министър на външните работи на Латвия и самоиздигнал се кандидат да оглави пакта след края на мандата на генералния секретар Йенс Столтенберг.
Доскоро Швеция си беше „изковала национална идентичност на неутралитет и независимост“, тъй като „не е водила война и не е имало конфликт или революция на нейна земя от времето на Наполеон“, написа „Свободна Европа“. Войната, която Русия започна срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. обаче промени всичко.
Първоначално тогавашната министър-председателка Магдалена Андершон от Шведската социалдемократическа работническа партия изключи присъединяване към алианса, защото смяташе, че „това ще повиши напрежението в региона“, отбеляза Асошиейтед прес. По-малко от три месеца след началото на войната социалдемократите „обърнаха курса“, заявявайки, че за Швеция би било по-добре да се присъедини към НАТО, заедно с Финландия, добави изданието.  
На 18 май 2022 г. правителството на Андершон връчи официално писмо за кандидатстване за членство на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг.
Присъединяването обаче не премина гладко. До края на септември 2022 г. всички страни членки на НАТО бяха ратифицирали членството на двете страни с изключение на Турция и Унгария, припомни Би Би Си.   
Анкара попита как "страна с терористи по улиците... може да допринесе за НАТО" и обвини двете скандинавски държави, че подкрепят обявените за терористични организации от Турция, Кюрдска работническа партия (ПКК) и движението на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, което турският президент Реджеп Ердоган счита за отговорно за опита за преврат през 2016 г.
Основното искане на Ердоган, за да подкрепи членството на двете страни в НАТО, беше те да прекратят политическата, финансовата и „оръжейната подкрепа“ за екстремистите. В отговор Швеция актуализира своите закони за тероризма през юни 2023 г., с което забрани участието в екстремистки групи, а седмици по-късно кюрд беше вкаран в затвора за опит за финансиране на тероризма.
На 10 юли 2023 г., по време на среща на върха на НАТО в Литва, Ердоган обеща да изпрати документите за присъединяване на Швеция към турския парламент за одобрение. Направи го  едва в края на октомври, а официалното гласуване на ратификацията стана на 23 януари тази година.
Проблем пред членството на Швеция обаче остана Унгария. Въпросът беше решен, след като на 18 февруари двупартийна американска делегация посети Будапеща с настояване правителството незабавно да одобри искането на Стокхолм. Така на 26 февруари парламентът на Унгария гласува ратификацията, с което премахна и последната пречка пред членството на Швеция в алианса.
Но защо Будапеща толкова дълго се противопоставяше на разширяването на военния алианс? Има много признаци, че премиерът Виктор Орбан просто е преценил погрешно ситуацията, коментира „Дойче веле“.
Според изданието, вероятната причина за това са близките връзки между него и Реджеп Ердоган. Точно като турския президент, и Орбан постави условия за подкрепата си за Швеция и Финландия. За разлика от Ердоган обаче условията на унгарския премиер бяха напълно неясни.
Орбан и членовете на неговата партия „Фидес“ многократно упрекнаха Стокхолм и Хелзинки, че се държат неуважително към Унгария и несправедливо обвиняват страната, че има демократичен дефицит или е корумпирана. Будапеща многократно подчерта, че трябва да се подобрят взаимните отношения, преди Унгария да одобри членството на двете страни.
Затова точно толкова неясно остана и защо парламентът в Будапеща ратифицира кандидатурата на Финландия за НАТО през март 2023 г., но не и тази на Швеция. Поне публично страната не беше дала нито едно от извиненията, които Унгария поиска. Същото може да се каже сега и за Швеция, отбеляза „Дойче веле“.
Страната стана 32-ият член на водения от САЩ алианс. Тя „донесе със себе си“ централнобалтийския остров Готланд, наричан „гигантски самолетоносач“, което улеснява отбраната на трите малки балтийски държави, написа „Файненшъл таймс“.
В случай на конфликт Естония, Латвия и Литва досега трябваше да разчитат почти изключително на подкрепления и доставки през Сувалския пролом, тясна и уязвима ивица от 100 километра, разделяща Балтийските страни от Полша. Присъединявайки се към НАТО, сега Швеция предоставя нови възможности по море, тъй като Готланд е на по-малко от 200 км от бреговете на Латвия.
„Това намалява уязвимостта на балтийските страни. Цялата сигурност на региона става по-добра, защото прави източната част на Балтийско море по-малко уязвима“, каза латвийският външен министър Кришанис Каринш.
Присъединяването на Швеция и Финландия освен това позволява на НАТО да гледа на Северна Европа като на един голям регион, без зейнала дупка на картата. „От Нарва (в Естония) до Нуук (в Гренландия) по оста изток-запад и Хиркенес (в Норвегия) до Краков (в Полша) по оста север-юг”, отбеляза бившият шведски премиер Карл Билд.
Друг аспект, който много представители на НАТО посочват като добавена стойност от членството на Швеция в НАТО, са оръжията, които страната ще донесе на алианса, написа „Свободна Европа“. Страната е един от най-големите износители на въоръжение в света, особено за Съединените щати, и е известна със своите управляеми оръжия, пехотни противотанкови системи и бронирани превозни средства. Смята се, че Стокхолм разполага с два военни актива от световна класа: подводници, които могат да контролират големи части от Балтийско море и изтребители „Грипен“, произведени от шведската компания „Сааб“. Присъединяването на Швеция към НАТО ще увеличи целия скандинавски флот от бойни самолети до над 250, а Стокхолм обмисля да изпрати и няколко от тях в Украйна.
Руският президент Владимир Путин смяташе, че разширяването на НАТО е пряка заплаха за сигурността на страната му - и твърдеше, че това е причината да започне войната в Украйна през 2022 г. Но нахлуването му в нея имаше обратен ефект, който послужи само за разширяване на обхвата на НАТО, коментира Би Би Си. Външното министерство в Москва заплаши Швеция и Финландия с ответни мерки веднага, след като двете страни обявиха плановете си да се присъединят към алианса.
Кремъл твърди, че вече е преместил тактически ядрени оръжия в Беларус и те могат да достигнат до двете новоприсъединили се към пакта държави.
Но бившият финландски премиер Александър Стуб коментира, че е по-вероятно Москва да се задоволи само със задействане на руските хакери за кибератаки и кампании за дезинформация, както и да извършва случайни нарушения на въздушното пространство, след обявяването на пълноправното членство на двете страни.