Вирусолог: Болестта Х не съществува, но един ден би могла да се появи

"Болестта X не съществува, но един ден би могла да се появи. Идеята не е да се плашим, а да се подготвим за нея. Звучи мистериозно като заглавие на научнофантастичен филм, но сценарият изобщо не е измислен. Болестта Х беше сред обсъжданите теми в доста натоварената програма на годишната среща на Световния икономически форум, проведена в средата на януари 2024 г. в Давос, Швейцария. Световната здравна организация (СЗО) предупреди държавните лидери за рисковете от бъдещи пандемии", каза проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.   
"Да не се изпада в паника и да не се дава поле за изява на конспиративни теории", препоръча вирусологът за болестта Х.
Терминът за болестта Х е въведен през 2018 г.
"За болестта Х се говори не от вчера. Терминът е въведен през 2018 г. Малко преди това, в периода 2014-2016 г., Западна Африка е разтърсена от най-голямото огнище на хеморагичната треска ебола. Става ясно, че все още не разполагаме с готови за внедряване продукти, които да се появят на сцената достатъчно бързо, за да спасят повече от 11 000 загубени човешки животи. Хуманитарната криза, предизвикана от това смъртоносно заболяване, беше своеобразен сигнал за събуждане", каза проф. Александрова. Тя добави, че в отговор, СЗО създаде план за научноизследователска и развойна дейност, за да ускори разработването на набор от инструменти за "приоритетни заболявания". 
"В този списък, наред с "обичайните заподозрени", влизат и по-малко познати болестотворни агенти. Тук са вирусите ебола и марбург, треската Ласа, близкоизточният респираторен синдром (MERS) и тежкият остър респираторен синдром SARS (причинителите на последните две болести са близки "родственици" на SARS-CoV-2), нипа и хенипавирусните заболявания, зика и други. Общото за всички тях е, че биха могли да представляват глобална заплаха. Болестта Х за първи път е включена сред тях през 2018 г. Не знаем коя е тя, нито кой е нейният причинител. Напълно възможно е това да е вирус, идващ от света на животните, успешно прескочил междувидовата бариера и активно разпространяващ се сред хората. Кой е той, откъде идва, има ли начин да бъде спрян и как можем да му противодействаме - ето част от въпросите, чиито отговори търсят учени от всички кътчета на Земята", обясни вирусологът. 
"Ние, хората, съжителстваме с огромен брой вируси, над 1.6 милиона са тези, които засягат птиците и животните", каза проф. Радостина Александрова. Тя отбеляза, че човекът се е появил последен в хода на еволюцията и затова вирусите по-напред са инфектирали и са се приспособили към останалите живи организми. Смята се, че между 631 000 и 827 000 от тези вируси потенциално биха могли да се разпространят сред хората. От тях ние познаваме едва 263, т.е. останалите над 99.9 процента са ни почти напълно непознати.
"Този огромен резервоар от вируси, циркулиращи в дивата природа, се разглежда като вероятен източник на болестта Х. Да не забравяме високата изменчивост на вирусите, особено на тези с РНК геном, както и това, че те непрекъснато си търсят нови гостоприемници. "Мотивирани" са да го правят, защото основните им задачи са да оцеляват, да се размножават и да се разпространяват, а те са функционално активни и могат да създадат потомство единствено и само в живи клетки", обясни вирусологът.
"Очаква се причинителят на болестта Х да е зоонозен агент (т.е. засягащ животните и човека), най-вероятно РНК вирус, излизащ от област, където правилната комбинация от рискови фактори значително повишава риска от продължително предаване", каза проф. Радостина Александрова.
"Едно от предизвикателствата пред учените е да бъдат готови за изпълнение на т.нар. 100-дневна мисия, свързана с разработването на ваксина в рамките на 100 дни след началото на евентуална нова пандемия. В момента рекордът е 326 дни за КОВИД-19 от откриването на вируса до първото прилагане на ваксината. Това може да се случи само, ако голяма част от пътя за създаването й бъде извървян преди това, затова трябва да познаваме много добре невидимите врагове, срещу които можем да се изправим", заяви проф. Александрова.