БЛС иска 25% увеличение на клиничните пътеки

Минимумът, от който трябва да стартират преговорите за анекса на Националния рамков договор 2023-2025, е 25% средно увеличаване на цените на клиничните пътеки, обяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
"Тази година трябва да подходим балансирано по групи по специалности, защото мина времето, в което имаше абсолютно недофинансирани клинични пътеки", уточни той пред Нова нюз.
По отношение на средствата за болнична помощ в бюджета на НЗОК за тази година, д-р Маджаров предупреди, че е възможно те да не са достатъчно, тъй като болниците имат задължението да подсигурят минималните възнаграждения на персонала, както е записано в Закона за здравното осигуряване и в НРД. „Ще трябва да се разчита и на част от резерва в бюджета на касата, за да се покрият очакваните дефицити. Ще предложим повишени цени и механизми, с които все пак да успеем да влезем в рамките на бюджета“, обясни той.
В отговор на въпрос за възможността за контрол в болнична помощ председателят на БЛС заяви, че това, че се увеличават хоспитализираните пациенти, показва неефективен контрол. „Амбицията ни от тази година е да направим така, че леките случаи да бъдат решавани в рамките на един ден, а хоспитализирани да бъдат тежките и среднотежките случаи“, посочи още д-р Маджаров.
По думите му около 10 млн. лв. в първичната извънболнична медицинска помощ и над 60 млн. лв. в медико-диагностичните дейности са неизразходваните средства по бюджета на НЗОК за 2023 г., като причината за това е късното влизане на бюджета в сила. „Нито ръководството на НЗОК, нито ние имахме възможност да предприемем някакви мерки така, че политиките, които са заложени, да се изпълнят. Това нямаше да се случи, ако бюджетът беше влязъл в сила в началото на 2023 г., а не на 1 септември. Аз съм оптимист, че през тази година и увеличението от 2023 г., и приетите средства за тази година ще изпълнят целта си“, добави д-р Маджаров.
Той уточни, че със сигурност профилактиката за българското население не е достатъчна, но практически това е максимумът на възможности на личните лекари. „През миналата година около 60% от подлежащите на профилактика здравноосигурени са минали профилактичен преглед. Това е горната граница, която е във възможностите само на лекаря. Половината от непреминалите 40% категорично не желаят да се подлагат на профилактични прегледи, а останалите 20% явно не са намерили време. За тези хора ще трябва да работи държавата да бъдат убедени, че това е добро за тях. Няма как само джипитата да се справят сами“, подчерта шефът на БЛС.