Христо Иванов: Партиите - великани изчезнаха от сцената, останаха средни по размер политически сили

“Трябва ни политическа сила, която да дефинира дългосрочните цели на обществото за неговата внимателна, умерена, нереволюционна модернизация и адаптация къмизключително сложната геополитическа ситуация в света. Трябва ни политическа сила,която отстоява десните ценности.” Това заяви лидерът на “Да, България” и съпредседател на “Демократична България” Христо Иванов.
Той уточни, че това по никакъв начин не поставя под съмнение подкрепата заправителството и партньорството с “Продължаваме Промяната”, а отговаря нанеобходимостта от по-дългосрочни визии на “Демократична България”.
“Трябва ни политически субект, който дългосрочно може да налага приоритети.“Демократична България” трябва да се върнем към първостепенната си задача дапредставляваме десните хора, от център-дясна позиция”, каза Иванов. И аргументиратова и с нуждата от легитимация на политическите позиции в една нова политическасреда, в която вече няма партии-великани и никой не може да претендира за цялатавласт, а е необходимо политическо договаряне. “За да се нормализира средата на договаряне, много е важно политическите формации да имат големи разкази. Защото повече не можеш да се легитимираш само с искането на цялата власт, това трябва да става през големи разкази, за да бъде устойчив моделът. Това е шанс за нормализация”, каза Иванов.
По думите му, хората са свикнали изборите да бъдат спечелени от една партия, а това винаги е водело до концентрация на политическа власт, която се превръща в безконтролна финансова, икономическа и репресивна власт чрез организирана злоупотреба в задкулисието извън публичните институции. Партиите великани обаче вече са изчезнали и българската политическа система се фрактурира до максимум средни по размер политически формации.
“А това означава невъзможност за тропане по масата и до нуждата да се разговаря. Това води до фрустрация - обществото очаква някой да управлява, а ние трябва ежедневно да обясняваме, че имаме 60 гласа. Премиерът не може вече да е цар, да командва всичко от джипката. Той не може да смени министър, но и никой не може. Всички партийни ядра и фенски маси ежедневно казват помежду си - абе вземете и направете еди какво си. И в края на ежеседмичния цикъл на драмата осъзнаваме, че няма накъде да ходим и тихичко започваме да поизстиваме. Не можеш да вземаш еднолично решения с 60 гласа, това ражда фрустрация”, обясни Иванов.