Нимфомания, или ще те любя до посиняване

Всеки мъж си мечтае за ненаситна любовница, но истината, че тази сексуална лакомия понякога граничи с бреме. Наскоро един приятел, който обича секса (!), ми довери, че мацката му била толкова ненаситна, че от време на време му се налагало да имитира главоболие и проблеми в службата, за да избегне поредната размяна на ласки.
Явно феноменът „нимфомания” не е за всеки пенис лъжица.
Не е лесна работа да озаптиш излезлия извън контрол креватен апетит на партньорката ти, който доста често е подплатен с доминантната страна, която кротко дреме във всяка жена.
Ако сложим нимфоманията под микроскопско стъкло, веднага ще ни стане ясно, че е доста близка с хистерията, неврастенията и други психични заболявания, тревожили дамите през XIX век. Докато през онова столетие тези състояния са били съвсем в реда на нещата, то петдесетина години по-късно се появил Фройд и разбил на пух и прах „редовността” им, припознавайки ги като доста обезпокоителни ментални отклонения.
Въпреки наситената либидна натрапчивост, голяма част от нимфоманките са неспособни да изживяват оргазъм. Нимфоманията понякога се появява като изражение на вътрешен конфликт, на нездравословна среда в детството или незадоволителен семеен живот. В някои случаи служи за утвърждаване на собственото самочувствие чрез завоюване на мъже и популярност.
Други психоаналитични обяснения на нимфоманията включват неосъзнати кръвосмесителни желания, нарцисизъм, подтисната агресия. Състояния като биполярност могат да засилят хиперсексуалността, която често е съпроводена от садистични наклонности.
Докато сме момичета, оргазмът ни идва от клитора, опознавайки тялото си по време на мастурбация. След като преминем в редиците на възрастните, за кулминацията започваме да „обвиняваме” вагината ни. Зрялата женска сексуалност измества завистта, която сме изпитвали към пениса в периода на пубертета и го замества с желанието за бебе. Но тези от нас, които не успеят да превъзмогнат фалическата си ревност, стават подвластни на „мъжествения” комплекс. А знаем, че господата са запазили агресивността като тяхна търговска марка.
Вярно е, че много често на жените ни се ще поне за ден да сме мъже, да се разменим с половинките си, та да видят те лесно ли е да жонглираме с всичките дини. Понякога обаче желанието ни за „възмъжаване” е толкова силно, че неусетно прекрачваме собствените си граници и приемаме мъжката роля твърде присърце. Това рефлектира не само в отношението ни към околните, но и настройва сексуалното ни поведение на агресивна вълна.
А за никого не е тайна, че господата не обичат да ги командорят, камо ли да ги пребиват, докато изпълняват заповеди.