Всяко второ дете за осиновяване в България е с увреждания

Всяко второ дете, което чака за осиновяване, е с някакъв вид увреждане. Това е записано в годишния доклад на Агенцията за социално подпомагане.
Общо в регистъра са вписани 2127 деца за осиновяване към края на миналата година, като от тях 1047 са с увреждане.
Броят на кандидат-осиновителите е 1486.
Осиновените деца през миналата година са 578. От тях 473 са до три годинки. Осиновени са 55 деца на възраст от 3 до 5 години, а 45 - между 5 и 10 г. Децата над 10 години са най-голямата група, която чака за ново семейство - 1338, като само 5 от тях са осиновени.
В сравнение с предходната година през 2017 г. са осиновени с 23 деца повече.
През 2017 г. по процедури за международно осиновяване са осиновени 306 деца. Най-много са българчетата с ново семейство в САЩ - 104, като голяма част от тях са точно деца с увреждания. В Италия са осиновени 36, а за Испания са заминали 22 деца.
Критериите при осиновяване са личните предпочитания на семейството към определено дете и редът на вписването им в регистъра. Повечето от кандидатите искат да вземат малко дете, най-често бебе, в добро здравословно състояние и да няма фамилна обремененост. Сред другите изисквания е да е от български или смесен произход, но
без ясно изразени черти на определен етнос, например ромски, обясняват социални експерти.
От 2010 г., когато стартира програмата за деинституализация, броят на децата в социалните домове е намалял с 87%.
Преди седем години малчуганите, оставени на грижата на държавата в такива институции, били 7587. До октомври миналата година той е сведен до 948. Домовете пък са редуцирани от 137 до 36.
През 2017 г. в семейство на роднини или близки са настанени 838 деца. “Полагат се усилия и се търсят ефективни методи за отглеждане на детето от биологичните родители чрез предоставяне на финансова подкрепа, насочване към социални услуги”, обясняват експертите.
В приемни семейства са 2320 деца към края на миналата година. От тях 7 са настанени в доброволни, а останалите са в професионални.
Според доклада на АСП над 25 млн. лв. пък са отишли като помощи при раждане на дете. Държавата отпуска за първо 250 лв., за второ - 600 лв., а за трето - 300 лв., като за всяко следващо е по 200 лв. И при тях експертите отчитат, че се отпускат по-малко.
Спад се отчита при еднократното плащане на помощи при майки - студентки. Те получават по 2880 лв., като сумата се изплаща на 2 транша. Към края на миналата година по тази помощ са изплатени 1 441 474 лв., докато през предходаната година са със 100 хил. повече. От АСП отчитат, че това е тенденция след промените в закона от юли 2015 г. на социалния министър Ивайло Калфин. Оттогава тази помощ се предоставя само ако майката не е осигурена по реда на Кодекса за социално осигуряване. Половината пари се получават веднага, но за останалата сума трябва да представят уверение за записан следващ семестър или за завършено висше образование.
Около 9,6 млн. са изплатени за първокласниците през 2017 г. С месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 г. средномесечно са подпомогнати 15 083 майки. Детски пък са са взели общо 402 481 семейства - общо около 309 млн. лева.