Първото огнище на вируса е регистрирано през 1967 г. в германския град Марбург, откъдето произлиза и името му. Заболяването възникнало в лаборатория, където учени работели със зелени маймуни, внесени от Уганда. Истинските преносители на вируса обаче не са маймуните, а прилепите от вида Rousettus aegypti.

В Руанда вече е регистрирано голямо огнище на болестта, което предизвиква опасения сред учените, че тя може да се разпространи по целия свят. Смъртността от вируса може да достигне до 88%, което подчертава неговата изключителна опасност. Въпреки усилията на учените, информацията за вируса все още е оскъдна, което прави борбата с него особено трудна.

Има ли риск Марбургския вирус да достигне до Европа?
Според експертите, рискът вирусът да се разпространи извън Африка е нисък, но не бива да се изключва напълно. Властите в Европа и други региони следят ситуацията отблизо и предприемат необходимите мерки за контрол на разпространението на заболяването, особено на международните летища.
През 2024 г. в Руанда беше регистрирано огнище на Марбургската треска, довело до няколко смъртни случая. Според СЗО, загинали са шест души, въпреки че някои източници твърдят за осем жертви. Сред заразените са и медицински работници, като над 70% от тях са били ангажирани в две болници в столицата Кигали. В момента има регистрирани 26 случая на заболяването, а здравните власти полагат усилия да проследят и изолират над 300 души, които може да са били в контакт със заразените.

 

Как се предава Марбургският вирус?
Заболяването се предава чрез контакт с телесни течности, кръв или секрети на заразени хора. Прилепите, които обитават пещери и мини, са основните преносители на вируса. Рискът за заразяване е особено висок сред медицинския персонал, ако не се спазват стриктни предпазни мерки при грижи за пациентите. Вирусът може да се предаде дори чрез лични вещи на заразен човек, като спално бельо и дрехи.

Симптомите
Симптомите на Марбургската треска се проявяват внезапно и инкубационният период може да варира от 2 до 21 дни. Началните признаци включват рязко повишаване на температурата, силно главоболие и мускулни болки. Още на третия ден се появяват гадене, повръщане и диария, които често продължават до седмица. В по-късните етапи заболяването води до тежко вътрешно и външно кървене, което може да бъде фатално.
За този вирус няма ваксина. Лечението на инфекцията е симптоматично - с лекарства за поддържане на имунитета.