Изповедта на един доброволец: Напускам Центъра за бежанци, претенциите на украинците са нетърпими!

Доброволецът в Центъра за бежанци във Варна Симо Симеонов обяви с емоционален статус във фейсбук днес, че напуска. Причината, която той посочва, са безкрайните претенции на украинските бежанци, които по думите му станали нетърпими, пише lupa.bg.
Публикуваме текста му без редасторска намеса:
"За мен беше чест! НО СЕ ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси Центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, но доброволец се разочарова.
Изморих се от украински туристи с много претенции. Последните два месеца ние не помагаме на бежанци, а се караме с тях, защото искат нещо, което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци.
Изморих се да идват хора с много пари и да живеят на гърба на държава и ЕС. Как може да дойдеш да искаш безплатно настаняване и да ми кажеш: "Аз работя в Украйна и печеля 10 000 долара". И идваш за 15 лева от държавата... Или да дойдеш с думите: "Ти си длъжен да ме настаниш където искам!" Уви, тези случаи вече преобладават.
Цели 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и приятели! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко! Стига...
Не съжалявам. Помогнахме на хиляди, предимно майки с деца. Горд съм със това което направихме! Горд съм, че никога не се продадохме или предадохме. Помня как в начало нямах търпение да дойде утрото и да помогна на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех с тях. Прекосявах Румъния, за да взема бежанци.
От известно време не се чувствам полезен. Не ходя с удоволствие. Няма я тръпката. "Убиха" я многото претенции на бежанците. Няма ги вече измъчените стари хора, майки с деца... Няма ги благодарните хора! Но винаги ще помня, че макар и с малко, помогнохме в най трудните моменти на непознати хора! Ще ме "топлят" десетките благодарствени писма! Запознах се с уникални хора! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко... ще ви помним само със добро!
Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце! Моля да не ми звъните и пишете... Не мога да ви помогна!
Свобода ви желая!"