Борисов и Ердоган откриват Желязната църква на 7 януари, чакат се 1000 гости /снимки/

Борисов и Ердоган откриват Желязната църква на 7 януари, чакат се 1000 гости. Ремонтът на храма продължи 7 години, струва над 3,5 млн. евро
На 7 януари 2018 г. след 7 години ремонт българският православен храм “Св. Стефан” в Истанбул ще бъде отново официално открит и преосветен.
Желязната църква, както я наричат в България, е край брега на залива Златния рог на Босфора. В реставрацията са вложени близо 16 млн. турски лири (около 3,5 млн. евро), от които България е дала малко над 200 000 евро, написа проправителственият турски вестник “Сабах” преди дни, като цитира председателя на българската общност в Истанбул Васил Лиязе. Останалите средства са от Истанбулската голяма община, общината Фатих и областната администрация на Истанбул.
Очаква се на тържеството да присъстват българският премиер Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган. “В скоро време заедно с българския министър-председател тържествено ще открием Желязната църква в Истанбул. Ние възродихме тази църква. И не казахме “Дай парите, че тогава да я реставрираме”, не, ние ги дадохме. Така даваме пари за реставрацията на всички културно-исторически обекти на Балканите”, каза в реч в края на ноември пред Търговската камара на Турция Ердоган. Този факт той повтори и пред домакините си в Гърция по време на официалната си визита наскоро, когато даде за пример Турция като отношение към различните вероизповедания.
За тържествената церемония по преосвещаването на храма са поканени близо 1000 гости от България и от Турция, очакват се също министри и депутати от София, поканени са българският патриарх Неофит и Вселенският Вартоломей.
7 януари - датата, избрана за тържеството, е и православната Коледа по стар стил, която и сега се чества от руснаци и сърби на тази дата.
Укрепената и обновена българска православна църква “Свети Стефан” ще издържи поне още 150 г. по думите на главния архитект по реставрирането на историческия храм Фикрие Булунмаз.
В дните преди патронния си празник - 27 декември, деня на свети Стефан, църквата привлича туристите, дошли за коледните празници в Истанбул. Всяко българско сърце тук трепва при вида на реставрирания храм, защото години наред той беше заплашен буквално от срутване.
“Когато свалихме облицовката, видяхме, че всички колони са изгнили, носещата конструкция е пред рухване”, разказа преди време за “24 часа” главният архитект по реставрацията Фикрие Булунмаз.
Макар и преди това да са правени частични ремонти, сегашният започва през 2011 г., сменили са се двама строителни предприемачи, наложило се да се търсят допълнително сериозни средства заради непредвидени дейности по реставрацията.
Сега са подменени 39 колони, изцяло е сменена носещата конструкция, извършена е реконструкция, обзавеждане. Замърсените и повредени части една по една се сваляли, почиствали се със специални химикали и отново се монтирали според оригиналите. А липсващите орнаменти са подновени с точни копия.
Българският храм в Истанбул, носещ името на архидякон и първомъченик Стефан, е със забележителна история. На мястото му преди повече от 160 години е имало къща - тя е дарена от княз Стефан Богориди на цариградските българи, които пък я преустроили в дървена църква. Тя е осветена на 9 октомври 1849 г. и е станала свидетел на исторически за българите събития.
Тук в нощта на 3 април 1860 г. по време на Великденската служба епископ Иларион Макариополски, по-късно Търновски митрополит, за първи път не споменава името на Вселенския цариградски патриарх Кирил VII, а, както пише Тончо Жечев, като произнася знаковите думи “Еи всякое епископство православних!”, “приел върху себе си всички отговорности на станалото...По този начин потвърдил своя избор за глава на националната църква”. А станалото е, че така се полага първият важен камък към самостоятелна Българска екзархия.
А 10 г. по-късно, като прочита султанския ферман, с който се признава самостоятелната Българска екзархия, пак в същата дървена църква на 1 март 1870 г. Иларион Макариополски се обръща към вярващите: “Жътвата, чада, на сеяча е по-сладка от сеитбата, защото, който сее с надежда, сее за жътва. Който жъне, събира плод. Тъй и ний, чада, сеехме на 1860 година на 3 април, жънем плода сега на първи март 1870 година.”
През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова - желязна. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението е на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Храмът е от сглобяеми железни елементи с общо тегло 500 тона. Докарани са с кораб от Виена по Дунав през Черно море и Босфора, а църквата е сглобена и осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 г.
Църквата е трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига красива камбанария. Шестте камбани са излети в руския град Ярославъл, две от тях звучат и днес. Иконостасът е изписан в православен стил от руски майстори.
Кампанията за възстановяване на Желязната църква в Истанбул започва преди повече от 10 години, макар и преди това да е имало благотворителни акции за укрепване на храма.
Първоначалната идея била да се подмени само външната облицовка, да се боядиса и да се запълнят пукнатините по фасадата. Когато обаче се вижда колко сериозни са щетите по църквата, нанесени от времето, следва промяна в плановете, търси се допълнително одобрение от съответните институции като за паметник на културата и едва тогава реставрацията продължава.
Така с новия проект се сменят носещите колони, добавени са антиземетръсни греди, вътрешността се реконструира основно. Затова арх. Булунмаз сега е спокойна, че църквата ще удържи още 150 г. след този ремонт. Преди да се отдаде на тази задача с реставрацията на “Св. Стефан”, Булунмаз е участвала в реставрацията и на знакови религиозни храмове на Истанбул - една гръцка православна църква и известния музей на дервишите “Мевлихане”.
Тя определя сегашната си работа “Свети Стефан” като най-красивата църква в Истанбул, единствената в  мегаполиса с позлатен купол, който се извисява на 40 метра и се вижда отдалеч от преминаващите през Златния рог кораби.
По идея на арх. Булунмаз в ремонтираната църква има и допълнително ново помещение. Преди там е бил склад, но е направена изолация, монтирали са тръби за отвеждане навън на дъждовните води и макар че таванът е едва 2,10 м, няма да се усеща поради големината на помещението, което ще се ползва като изложбена зала или за други прояви.
С реставрацията на “Свети Стефан” ще възкръсне наново старото българско възрожденско огнище край Златния рог. Възстановен е и Метохът, останал почти 100 г. необитаем. Дългата 40 метра каменна сграда бе открита отново официално през май 2016 г. от премиера Бойко Борисов и културния министър Вежди Рашидов.
Построен през 1850 г. пак на земя, дарена от Стефан Богориди, в Метоха са отсядали пътуващи българи, тук е била семинарията, редакцията на 20 вестници и списания, имало е и печатница, тук било открито и първото българско училище през 1857 г. в Истанбул. Днес в Метоха е разположена експозиция за Българската екзархия и за българската православна общност в Истанбул.

Галерия