ЕВН и ЧЕЗ получиха глоби за близо 6 млн. лева

На енергийните групи на ЧЕЗ и ЕВН в България са наложени солени глоби от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която след близо тригодишно разследване установила, че чешката и австрийската компания пречат на свободния пазар на електроенергия и злоупотребяват с господстващото си положение.
Глоби за близо 4 млн. лв. са наложени на ЕВН, която у нас притежава електроразпределителната мрежа в Югоизточна България и захранва територията с ток, а отделно има търговец на свободния пазар. Санкциите й са по една за електроразпределителното и за електроснабдителното дружество. Първото е глобено с 1 896 210 млн. лв., второто – с 1 902 995 лв.
Двойно по-ниски са санкциите за ЧЕЗ, чието електроразпределително дружество е глобено с 1 057 140 лв., а електроснабдителното – с 1 136 400 лв.
От решенията на КЗК не се посочва как точно са определени размерите на санкциите, но общо взето аргументите са сходни.
Производството срещу ЕВН, ЧЕЗ и третия регионален мрежови оператор и доставчик "Енерго-Про", както и срещу Асоциацията на търговците на електроенергия в България и Института за енергиен мениджмънт, започна през лятото на 2014 г. Комисията се била сезирала заради медийни публикации, че ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" участват както на регулирания, така и на свободния пазар на ток и това създавало пречки. После била постъпила жалба на дружеството "Енерджи МТ", която е търговец на свободния пазар и срещала пречки в опитите си да привлича нови клиенти.
Явно за "Енерго-Про" и асоциацията на търговците на ток и Института за енергиен мениджмънт все още не е взето решение от антимонополния орган.
От КЗК смятат, че ЕВН и ЧЕЗ чрез предприятията в своите групи прилагат обща стратегия и практики, с които дискриминират независимите търговци извън съответните групи и ограничават търговията с електрическа енергия по свободно договорени цени.
Според комисията, това поведение засяга преминаването на стопански потребители от доставка по регулирани към доставка по свободно договорени цени и може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазара на търговия с електроенергия по свободно договорени цени и да засегне интересите на потребителите.
Проблемът според КЗК е, че едновременното участие на дружества на енергийните компании на двата пазара пречат на клиентите си при смяна на доставчика чрез административни процеси, неоказване на съдействие на потребителя, предоставяне на противоречива информация, поставяне на нови и различни изисквания пред потребителя, невъзможност да се сключи договор за доставка на свободни цени с избран от крайния потребител доставчик.
И ЕВН, и ЧЕЗ обаче смятат, че предявените твърдения за нарушение санеоснователни. Във възраженията си до антимонополната комисия те посочват, че КЗК неправилно е определила обхвата на изследвания пазар, за който се твърди, че е засегнат от действията на двете компании.
Поради некоректната дефиниция на засегнатия пазар не е коректно обсъдена структурата на пазара, характера на конкуренцията на него и най-вече евентуалният ефект на пазарното поведение на ответниците върху процеса на конкуренция на този пазар, смятат санкционираните.
Те оспорват и констатациите на комисията, че вътрешният обмен на информация в дружествата от групата е злоупотреба с гоподстващо положение. Аргументът е, че това е нормална практика.
Дружествата обръщат внимание и на факта, че участието на техните електроснабдително дружество и това за търговия с ток съответно на регулирания, и на свободния пазар е законово и нормативно регламентирано, поради което няма как компаниите да бъдат обвинени, че нарушават конкуренцията.
Освен това интересите на дружествата от всяка икономическа група са логично свързани и те са привличането на възможно най-голям брой клиенти на двата пазара, посочват от ЕВН във възраженията си пред КЗК.
Решението на антимонополният орган може да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд, което и двете компании ще сторят.